Порто Фино

Посветено е на Крум Марков, бивш секретар "Идейно-възпитателна дейност" (идеологическия отдел) в Окръжния комитет на ДКМС в Пловдив, инструктор в отдел "Организационен" на Окръжния комитет на БКП в Пловдив по онова време (1981-82 г.). Тая фраза Крум, с когото се познавахме от десетина години, я изрекъл пред колегата Иван Желязков по повод уволнението ми от "Комсомолска искра" през лятото на 1981-ва.

Така, както Крум Марков, се отнесе към истината и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация" (контролиращия партиен отдел, цензурата) в ОК на БКП, бивш журналист от вестник "Отечествен глас". Така се показаха и Върба Чавдарова от "Искрата", и Йорданка Аначкова от радио Пловдив, и всички ония, които ме съветваха да мълча, да си затрая, "да не се ровя" по каква причина "ония горе" са решили да ме изгонят. Всъщност, всички те - дали с мълчание или в малодушието си активно бяха участвали при вземането на каквито и да било решения не само по тоя въпрос.

Ще каже някой: това са стари бакии. Не, тия неща се случват и днес, защото кукловодите на политическите джуджета в България през 2006-та манипулират пак по тоя начин. Целта е да ни докарат дотам, че да си кажем: "Всичко е скапано в тоя свят, нищо не зависи от мен, майната му; ами я да взема аз да се накъркам, дрогирам или просто да нацвъкам купища отчайващи признания в омраза към живота".

"РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК, ЗА ДА МУ ПОМОГНА..."*

Прав си, както винаги, другарю:
малък си пред истината ти!
Аз и на това съм благодарен -
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси...

Колко ли мечти си надживял?
Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

tisss!

_{________________________________
* От сб. "Сутрин рано" (1983), с. 25.}

Екстри: