Крайпътен ресторант

ЧЕТИРИ ПИСМА НА ЕДИН МЪЖ

Четвърто писмо

Опитвам се всякак да те извиня, защото те обичам; все още! Човешко е да се изкушиш, но не мога да си представя, че който и да е на тоя свят може върху чуждото нещастие да живее щастливо. Да, има много такива случаи на "щастието", но не съм и подозирал, че точно ти можеш да си позволиш тая химера.

Коте! Който сее ветрове, жъне бури. Оттук-насетне можеш да бъдеш най-лъскавата мацка, но не и момичето, което живее по съвест. Пристъпиш ли веднъж ограниченията, които съвестта ни налага, нищо няма да е в състояние да те спре.

Това се опитвам да ти кажа с разранено от болка сърце. А ти бягаш от тоя разговор... Затова написах тия мои си притеснения. Обичам те! Не искам да те загубя. Въпреки че се постарах да не те наранявам с остри думи... Ти си умна и надявам се рано или късно да ме разбереш - дотук сторих което е по силите ми: да те предпазя, да те предупредя за бесовете, чиито духове са те наобиколили.

Аз съм тук, където съм си! Винаги щом пожелаеш, можеш да ме намериш на Острова, който градихме с теб през изминалите десет години.

Не смятам, че в тая наша духовна връзка някога ще има "Последно сбогом и прости!" Дано и хората около тебе проумеят, че не съм посягал към нищо, което не ми принадлежи, именно защото това е Любов.

Пловдив, ноември 2001 година, 11 часа

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: