"...талантът може да бъде разпознат само от талант; за онези, на които е чуждо преживяването на една конкретна надареност, всеки талант си остава "тайна, запечатана със сто печата"...
- да не изпитваме жалост към самонадеяните некадърници, които трябва да бъдат поставяни на мястото им за да не ни пречат;
- великодушието ни да бъде справедливо, т.е. да не бъде показвано спрямо ония, които не го заслужават..."
Докато четях пространния откъс от цитираната по-горе книга, в един момент интуитивно пред мене почти материализиран се очерта образът на човек в светлосин работен гащеризон и светлоотразителен оранжев елек, който разставя върху част от магистралата Пловдив-София временна предпазна ограда. Там някъде дъждовете и всеобщото ни нехайство бяха допуснали пътят, който би трябвало да ни приобщава към Европейската култура и стил на живот - поне част от тоя път, в последната седмица на юли 2006-та да пропадне страховито... Образувала се бе не дупка, не и локално пропадане на пластове, а свлачище, обзаведено с дълбока пропаст за нравствеността.
И сега само ми се губи нейде човекът с фенера, който учтиво дава знак на всеки зад волана на собствената му съдба: "Приятелю, внимавай! Ние, днешните българи, съвсем не сме още интелектуално подготвени за стресовете, които ни очакват оттук-нататък в приобщаването ни към нормалния свят".
Благодаря Ви, AngelPotter! Стискам Ви палци.
tisss 
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
