Крайпътен ресторант

ЗДРАВЕЙ, МИШО!

_{Писмо до Михаил Берберов}

Мишо, с мене се случиха някои работи. От личен характер са и няма да те занимавам с тях. Яд ме е, че някакви палета почнаха да се заяждат с моята книга. Може и да го казвам с повече от необходимото самочувствие, но... такъв съм. Чудя се сега дали да продължавам да си мълча за тия заяждания или да им отговарям.

Ако не знаеш, в пловдивския "Литературен глас" излезе един пасквил със заглавие "Сутрин рано"... много рано" от някой си Свилен Панков, когото нямам честта да познавам. Обвинява ме в бездарие, графоманство, епигонство, посредственост. Не ме боли от това, ами си мисля, че тая "рецензия" - щом е излязла в партийния вестник (То си е притурка на "Отечествен глас", пловдивския вестник на ОК на БКП.), сто на сто е била поръчана "отгоре". Но за какво и защо, един дявол знае.

С никого не искам да разговарям. Въобще, в т.нар. литературни среди не се навирам. А пък знам, че това не е най-добрият начин да защити човек книгата си. С Емил Калъчев въобще не съм се срещал, откакто излезе книгата. То и какво ли да приказвам с него!

Стана така, че уж много хора харесват тоя литературен герой в "Сутрин рано", а в два-три отзива (в "Пулс", "АБВ" и "Лит.глас") на висок глас пред "читаещата публика" тая книга се обявява за пример на прибързаност и бездарие.

Мишо, моля те, драсни ми поне два реда. Съжалявам, че не мога да ти пратя въпросната рецензия, защото имам само един екземпляр, но виж какви "бисери" има вътре! "В досадно и непривлекателно спокойната вода на плитката рекичка, каквато е всяко стихотворение на Бояджиев, единственият плувец е авторовата предпоставена теза. Но тъй като рекичката е плитка..." и т.н., и т.н. Впрочем, ще си направя труда да я препиша на машина тая статия.

П.П.: Мишо, преди няколко години Найден Вълчев от сп. "Септември" беше ми казал, че Младен Исаев много харесал стихотворенията "Трима на война" и "Осемнайста" и смятал да включи поне едното в сборника "Поезия", на който бил шеф или член на редколегията или нещо подобно. А тоя глупак (Свилен Панков) говори, че съм го бил окрал него, Младен Исаев!!!... Все си мисля, че никак няма да е достойно да отговаря човек на въпросната рецензия. Но тя е показателна за това как може да се направлява общественото мнение. Пък Иван Сарандев ми разправяше това лято, че в Пловдив литературните нрави били сравнително благопристойни. Лъгал се е Иван!!!

_{Пловдив, 21 септември 1983 година}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: