Въведение

Досадникът, натрапникът, тържествуващият циник имат своя мисия в изкуството: пред наглостта им си изясняваш що е благородство. Пред тия празни бръмкала и конски мухи се чувстваш горд, че си усвоил поне донякъде умението да се държиш смирено...

("Санаториумът на интелигентите") ГРОБОКОПАЧИТЕ (4.)

_{Продължение от 31.08.}

В глава 19 у евангелиста Йоан, след като в предишната, глава 18 на Пилатовото предложение Иисус да бъде помилван... множеството крещи: "Не Него, а Варава!" - т.е., разбойникът Варава да бъде освободен, преторът "хвана Иисуса и го бичува. И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му Го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Юдейски! и Му удряха плесници. Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!"

...Какъв ми е той на мене! Та аз не съм бил още роден, бъдещият ми баща - русоляв синеок редник от Харманли, заничал от окопа си към залегналите от другата страна на фронтовата линия немци. Там, в унгарската Пуста, в тъмното се чувал плясъкът на придошлата от пороите и топенето на снега Драва... А отсам, в зловеща тишина сред идилично сънливия Пловдив дяволската месомелачка на новата власт се въртяла на бесни обороти, бълвала никому ненужна смърт...

Никому ненужна ли казах? Но нали "бащицата" Йосиф Висарьонович има любим девиз: "Нет человека - нет проблема!" - още повече, ако тоя човек е способен да разсъждава. Останалите - те са лесни за манипулации, те могат да живеят, трябва да живеят, защото на Комунизма са нужни редници, индустриални армии от безлични съществования, от хора, които показателно си говорят, че вечер по телевизията времето за следващия ден им го дават, т.е., някой им го спуска наготово както всичко останало...

Не съм религиозен, но при никакви обстоятелства не бих простил за убийство планирано, хладнокръвно извършено над беззащитно, ужасено, отчаяно човешко същество, търсещо милост. И един много важен щрих: за разлика от фанатичните си последователи Сталин детайлно е познавал Евангелието, както го е знаел и преподобният Маркс.
----------

Чувам в тъмното, пред павилиончето до съседния вход - това: някъде по средата на август... та чувам назидателен глас: "Защо си хвърлил партийния билет, а? Какъв комунист си бил?!" А съседът Стоян, селянин, присадил се като работник в пловдивския шивашки завод "България" (днес "Брилянт"), гузен мрънка: "Ами... заради жителството... Пък и апартамент нямаше да ми дадат, ако не бях партиен член". "Ето! Виждаш ли какъв комунист си бил! Ей такива като тебе предадоха Партията. А не ти ли мина през ума, че всичко в тая България е построено от комунистите?... И заводи, и язовири, и новите градски квартали, почивни станции за работниците и селяните, модерно селско стопанство - всичко, всичко е дело на комунистите, а пък ти...?!" И Стоян пак нещо мънка, оправдава се като ученичка.

Не мога да видя кой е другият. Наоколо по стъпалата пред вход "А" са насядали с бира в ръка петима-шестима, а и две-три булки отстрани надават ухо, между тях - и жена му на Стоян, която до преди час е продавала домати от градината им на село.

Мълчат. Обажда се 14-15-годишен момчага с дрезгав мутиращ глас, син на единия от мъжете: "И Аспаруховия мост, и него ли комунисти са го построили?" "Ами да - продължава оня. - И не само Аспаруховия мост, ами и Атомната електроцентрала в Козлодуй, и комбината в Кремиковци... накъдето да се обърнеш, мойто момче, все е дело на комунистите."

"То затуй санким Аспаруховият мост вече веднъж падна" - обажда се незлобливо Митю с белия москвич, от деветия етаж на А-вход, присадил се нейде откъм хасковските села, май съселянин на футболиста Христо Стоичков. Останалите мъдро мълчат, попиват...

Гледам, на стъпалата, току с гръб към звънците седи белокос мъж в бяла риза и бял панталон. Казвам, като да се колебая: "Значи, комунистите построили всичко това...?" "Те ами, кой друг! Нали по комунистическо време е направено." "Значи, само те копаха основите, бъркаха хоросана, редиха тухлите и наливаха бетона...?" Извръща се да ме разгледа и дружелюбна усмивка се изписва на лицето му, доколкото разбирам в тъмнилката: "О-о, Жоро! Ти ли си?... Не ме ли позна, бе?"

Побелял, насреща ми протяга ръка Стоил Вранчев, някогашен комшия, женен за перущенка, а коренът му - от партизанското село Чехларе. За чехларци се носи приказка от време оно: че са в състояние да откраднат магаре, както си го язди стопанинът; имало действителен случай: пиян другоселец се събужда сутринта, вместо магаренцето си, яхнал... пейката пред общината.

Стоил е поотслабнал, обаче пригладен, чистичък. Очевидно върти я далаверка, я добър бизнес. Новите условия (хаосът, който наричаме "Демокрация") не са му се отразили зле, макар да е изгубил някогашното излъчване на як, оперен и корав мъжкар. Прилича ми донякъде на пиле с попроскубана перушина, но то иде от вътрешния ми усет.

Някога тоя нахакан мъж съпровождаше с модерно оръжие големите партайци на лов за едър дивеч по правителствените резервати... Колко ли такива бивши и настоящи галеници шетат между нас с неостаряващата, макар и хванала плесен, легенда за "добрите стопани комунистите", за "най-достойните синове и дъщери на народа" и за "винаги крачещите в челните редици" подвижни агит-табла на комунизма! Да го убеждавам, че не е прав?!... Струва ли си! Той и без мен го знае; поне това "о-о, не ме ли позна" и че прекъсна лакърдията за добричките Татови времена, поне това лично на мен ми е достатъчно.

Не го броя за лош човек тоя Стоил Вранчев от Чехларе. Да, облагодетелствал се. Да, емчи се пред такива като него пришълци в Пловдив... Но колко мъничко е нужно да му се отнеме поне моралното право да плещи назидателно!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: