Крайпътен ресторант

В "Пулс", някогашния литературен вестник за млади автори, баш на 24 май 1983 година бе публикуван отзивът "Какво не достига?" на литературния критик Луко Захариев за първата ми книга. Ето някои редове от тая красива работа.

"Б. (спестявам името - бел.м., Г.Б.) не съумява да покаже собствено виждане за света, собствени открития в духовното битие на човека. При него, както и при други млади поети, личи липсата на собствена житейска биография, на собствен път към времето и към неговите проблеми. Едва ли е нужно да правя уговорката, че биографията на твореца включва не толкова всевъзможни житейски перипетии, а преди всичко митарствата на духа."

И по-нататък: "Стиховете на Б. страдат най-вече от констативност, от безжизненост. В тях не можем да срещнем активния лирически герой, който иска да преобрази света, който се сражава за доброто не само с другите, но и със себе си. Странна е също липсата на темперамент, на хъс по отношение на живота.(...) В по-голяма част от стиховете се разлива една безлична и досадна констативност".

Тия приказки станаха повод да драсна писъмцето, което следва, до автора на отзива във вестник "Пулс". В случая това беше щастлив повод да кажа и аз какво мисля за цензорите в някогашния бурен литературен живот на Татова България. Именно затова го и пускам като тема в тоя форум на all.bg, като съм актуализирал с днешна дата, тъй да се рече, единствено заглавието и изречението, предадено с курсив най-накрая.

ЛИТЕРАТУРНИЯТ КРИТИК

Здравейте, др. Луко Захариев!

Пише Ви авторът на стихосбирката "Сутрин рано". Не зная как сме се разминали в схващанията си за поезията, но най-силно съм озадачен от това, че сме връстници. От отзива Ви в "Пулс" човек може да си помисли, че сте доста възрастен.

Харесва ми изобщо тоя Ваш тон на критика. Далеч съм от мисълта, че в моите стихове всичко е наред. Притеснен съм не от формата, а от съдържанието на Вашия отзив. Щом литературният критик не е открил очевидни неща, на какво може да се надява неизвестният поет!

Спрели сте се на повърхностните си впечатления за книгата и оттам сте обобщавали. Впрочем, целият първи абзац на отзива Ви носи отвлечен характер и може да се резюмира с безапелационното "Ха, ето още един..." Но то е казано така, че може да бъде отнесено към всекиго, защото не е подкрепено с анализ. Спрели сте вниманието си върху няколко стихотворения, като - без да държите сметка за основна идея, гледна точка на лирическия герой и на автора, сте изваждали примери, които да подкрепят една, според мен - предпоставена теза. Аз не виждам Вашето лице в тоя Ваш отзив, не мога да открия позицията Ви.

Е, добре - казвам си, критикът се грижи за чистотата на поетическата реч, съобщава на света, че неизвестният автор на "Сутрин рано" просто не е дорасъл, за да има собствена житейска биография, свой неповторим личен поглед към живота, у него липсват "митарствата на духа". Но от позициите на какъв идеал се пише това, което дори не е подкрепено с примери?

За примерите... доколкото ги има в отзива. "Отварям стихосбирката и чета първото стихотворение "Сутрин рано". Още началният стих "Часовниците кряскат. Вълнува се прането" сепва с поетическата си немара. Часовниците могат да звънят как ли не, но да кряскат?"

Ами според същата логика бихте могли да попитате: "Слънцето може да си грее как ли не, но да "пече сърдито"?!

За прозаичния словоред в стихотворението "Крайният квартал" просто не ми се говори. Ами не Ви ли мина през ум, че така, чрез формата, чрез прозаичния словоред - може да се внушава трезвостта у хората от крайния квартал. Как не сте го видели!

И после пак малко общи определения: "констативност, безжизненост, липса на темперамент, на хъс по отношение на живота, гола констатация" и "най-приятното": "В по-голямата част от стиховете се разлива една безлична и досадна констативност".

Искам да Ви вярвам, а всичко у мен се съпротивява. Ако преровите със същия "хъс" (използвам Ваша дума) българската поезия, не виждам кой би успял да Ви устои. За такива елементарни разбори на моите петокласници повече от тройка не бих писал. (Учител съм по български език в пловдивското училище "Константин Величков".) Впрочем, погледнете още веднъж това, което сте писали... "Възраст" ни убеждава, че след нас ще дойдат други хора, а "Нощен експрес" - че пътниците му няма вече да се върнат в него".

Глупаво би било от моя страна да обяснявам кое защо и как е писано в тия стихове. Не желая и да споря с Вас. Настоявам добре да бъда разбран: във Ваше лице искам да виждам съмишленик, човек - макар и непознат, но омесен от същото трезво и безкомпромисно тесто, от което е замесена голяма част от нашето поколение. И заради тая Ваша слепота така силно ме заболя.

Пропуснали сте да отбележите:

1. Кой е лирическият герой в тая книжка, какви са социалните му белези, какво защитава, какъв е нравственият му идеал и позиция. А може би той позира?

2. С какво поетическите сечива в тая книга на неизвестния автор (освен с "голата констативност" - това просто е Ваша измислица!) Ви дразнят.

3. Каква е ползата/вредата от тая книжка за обществото.

Ето такива неща желая да откривам в една критика за каквато и да е книга, па нека дори критиката да е с такъв репортажен характер, както Вашия отзив във вестник "Пулс".

П.П.: Кой знае, може пък да станем приятели - "като си кажем кривиците"... Защо не! Вие на какво мнение сте?

С уважение: Г. Б., Пловдив, 1 юни 1983 година

И човекът не отговори, ами включи тоя нескопосан отзив в сборника си със статийки за поезията две години по-късно... tisss

Екстри: