Въведение

("Санаториумът на интелигентите") ЛОВНА СТРАСТ

01.09.1998. Дерт ми е което пиша, да види бял свят. Не е достатъчно да си го написал. Питам се, кой ще даде рамо на тия записки? Някога, около 1978-ма, един "герой на социалистическия труд" осигури старта на симпатичното и отворено за света момиче... Да, Биляна* е огън-момиче: работарка, весел, но целеустремен характер, и най-важното - предприемчива. Ходил съм при нея като вестникар, когато беше директор на комбинат за "красота и мода", както ги наричаха по онова далечно време; пихме кафе, бъбрихме за поезия и поети... Пишеше, па и сега пописва стихове, които вестниците с охота печатат, печатат и интервюта с нея, а чувам - и по телевизионните канали чат-пат тиражират репортажи, където тя говорела за изкуството, културата, за възможността замогналите се българи да вложат част от капиталите си в тия области, от които - с право! - зависи самочувствието на една нация...

04.09.1998. Вчера Алина Сомова подаде предизвестие за напускане. "Ако непрекъснато ти дишат във врата и ровят да ти открият грешки, които веднага тичат да огласят в инспектората, какво ще правиш! Излишно е точно на теб да казвам, че тия грешки не са мои. На мен така ми е разполеждал старият директор, с когото и ти водеше своите малки войни... Все пак и аз си имам достойнство! У дома съм невротизирала всички, нощем не мога да спя. Това е непрекъснат тормоз, и за какво??? За някакви 140 хиляди лева** месечна заплата толкова унижения!"

Така милата Алис (Алина) отби моя въпрос защо е направила тоя глупав жест, защо се е предала пред новичката училищна шефка. Вместо да воюват една срещу друга директор и помощник-директор, двете биха могли чудесно да се допълват. "Алис, как да те защити човек при това положение?" Това я бях попитал. Виждам, колегите са наплашени, държат се като овце, когато в кошарата е нахълтал хищник.

Милите, уязвими и отстъпчиви мои колеги учители! Хора без самочувствие. Преди ги мачкаше бившият номенклатурчик на ГК на БКП, а сега по-ведро ли стана?... И домакинът на училището Радосвета Ангелова си написала предизвестието за напускане; колебаят се да сторят това и неколцина други от по-изявените.

12.09.1998. Вчера следобедът прекарахме с Re. на "нашето място" край реката. Два-три дни боледувах и това бе първият слънчев ден, след като хремата изведнъж сякаш ме изостави. "Нашето място"... Провираме се сред лунен пейзаж от кратери, издълбани заради речния пясък, и сред миниатюрни Хеопсови пирамиди от вонливи битови отпадъци и строителни парчетии, докато стигнем до това райско кътче.

Отпред Марица широко се е разляла. Пред муцуната на колата е пясъчно островче с две бухнали туфи ракитак и гласовита врабешка челяд. Между островчето и нашите два сгъваеми стола водата лениво се къдри над тинестото, обрасло с водорасли дъно. Зад островчето отсреща обаче е дълбоко до гърди, течението там е силно; понякога блясва във въздуха като седефена люспа изскочил внезапно шаран, мряна или каракуда.

Наблизо обикновено все ще се навърта рибар. Понякога рибарите и щъркелите кацат съвсем близо, оглеждат ни и бързо се отдалечават към плитчините и бързеите зад завоя. В някои горещи почивни дни двата бряга гъмжат от народ. Палави дечица и майки, които крещят по тях или по мъжете си, които пък съсредоточено следят движението на перото, закачено на въдицата им. Но това е по-рядко. Обикновено риболовците са самотни брадясали и занемарени мъже, кибици и пияндета с въдица - щъкат наоколо из шумата, току изтрещят сухи съчки под нечии нозе и виждаш някой бараба проявява дискретно любопитство, изникнал отдето най-малко го очакваш...

Това е едно от местата, където се зареждам с вътрешно равновесие и устойчивост. Обикновено обсъждаме това и онова с моето момиче. Всъщност, "мое" не е точно казано; пред света сме космични тела, движещи се в различни орбити, и в тая връзка моя милост изпълнява ролята на планета, която отразява чуждата светлина и блясък, докато Re. - досещате се вероятно, е центърът на цялата Слънчева система, а защо не и - на вселената.

Та "слънчицето", усещам подсъзнателно, е пред прага на авантюра. Давам си сметка, че това положение ме изпълва с напрежение, което си е токът на живота... Разкошна е хубавата и знойна млада жена, когато източва за лов оръжията си, когато се кани да ловува. И поемам в тоя момент грижата да представя фон от меко кадифе, захарен памук с ужасното ухание на прана овча вълна.

Ако мъжът е жрец в Храма на разума, хубавата жена е богиня в Храма на любовта. Не той - тя е носителката на върховно тайнство, което придава смисъл на всичко в тоя наш свят. Любовта руши забраните и правилата, за да твори свободно; докато разумът, пъплейки подире й, се мъчи логически да подреди някакви обяснения, някакви скучни оправдания за случилото се. Колко истина има у Христос, когато настоява - няма по-велика сила от Любовта... от любовта, дори когато е опияняващо безумие от боричкащи се страсти, изкушения и пориви, които избухват като гейзери от желания, а мечтите стават така лесно постижими.

Колко несъвършена, колко груба клетка е семейството за Любовта! Защо се женят, т.е. - защо върху хартия сключват договор за принадлежност и задължения? Може би защото не разбират какво следва, какъв преднамерено еднообразен низ от ритуали: закуска, обяд, вечеря, пране, чистене, готвене, посрещане на гости, разходки под ръка, секс по задължение, бременност, раждане, отглеждане на потомство, пак разходки под ръка, почивка заедно край морето или в някоя хижа, затворени сред планината, прозявки, и пак разходки под ръка, събиране на покъщнина, зимнина, дрешки-парцалки, свое жилище, автомобил, заяждания на дребно, дребнавости и своеволия, дребни мили подаръчета за уравняване на сметката, някое и друго бижу, отново разходки под ръка, някоя и друга клюка, присъствие на семейно погребение, обща трапеза, премятане край коледната елха с внуците, пръкнали се някак от само себе си, късни есенни вечери, мимолетна изневяра, мераци по съседката/съседа, някоя и друга награда за слугинското примирение на благоверната/благоверния... Дали точно удобствата и уюта не разбиват семейните отношения?!

Когато в едно семейство няма проблеми, това може да се превърне в най-основният проблем, за да се намразят двамата до смърт. Но къде остана тръпката на изкушението, къде остана оня магнетичен блясък в очите, походката, жестовете, задъханият страстен шепот на интимността къде пресъхна, къде се стопи? Питат се и не разбират - Любовта е там, където има риск, високи залози, неизвестности, кървящи рани, непостоянство, огромни пространства от непостигнати мечти, глад, оскъдица, ловна страст.

________________
_{* Името е променено.

** Т.е. сегашни 140.}

Екстри: