Въведение

("Санаториумът на интелигентите") ТИ, СЛЕДВАЩИЯТ... (1.)

_{Продължение от 01.09.}

Бързичко се отрекохме от комунизма: накичихме го с най-отбрани отблъскващи етикети, дадохме да се почувства каква върховна погнуса предизвиква у нас. Дали всичко е толкова просто и еднозначно в това всеобщо сбогуване с Голямата химера, която до вчера осмисляше младостта и целия ти живот? Дали не сме като оня, до вчера примерен и праведен съпруг, който неочаквано една сутрин засипва с обидни прозвища и ругатни някогашната своя любима?...

Пред съда на Историята, на идещите подире ни поколения вадим с перверзно сладострастие мръсното бельо, развяваме греховете, окайваме жертвите, т.е. - самите себе си. Назлобяваме, забравяме, че в тоя сатанински театър между Девети (ІХ.1944-та) и Десети (ХІ.1989-та) е имало гориво за обърканите ни мечти, смисъл за объркания ни живот... Е, разведеният получи май свободата си, но вижте какво прави мнозинството с тая своя - пак даром дадена! - "свобода"... Какви вълнуващи сюжети на откровено варварство, лакомия, егоизъм, грандомания, патетично невежество в стихове ни заляха с историческо зловони

...Тръгне ли да ловува (пуританите казват: "да изневерява"), доскоро отпусната и ленива, става гъвкава и предизвикателна, сексапилна. Не й пречи! Не я спирай! Тая "изневяра" й е нужна като глътка въздух за бързия плувец, тя е в съответствие с призивите на природата й. Природата тътне в кръвта й, тялото й бясно произвежда хормоните на свободолюбието. Самата тя не знае какво става с нея; какви отговори търсиш тогава именно от нея, какви обяснения?...

Отстрани се, стой си на мястото (ах, как лесно е отстрани да се препоръча!); ако е писано, ще се върне, ще те потърси, ако ли не - поне ще си спестиш унижението да се гърчиш като настъпан червей пред собствените си очи.

Жалки са ония, до вчера страстни любовници, които днес така сърцераздирателно хулят своята мила; затова не вярвам на "демократите за една нощ". Всички ние, родените в комунизма, сме - каквото и да правим - негови творения. Какво искате от нас, манипулираните, приучените да живеем в аквариумчето на Сталин! На дъното на всяка любов има поне няколко капки първокачествена отрова.

Учеха ни, че може да има шаблон за щастието. Християнството дава право всеки свободно да избира; комунизмът предостави това право в лапите на шепа партийни вождове и шамани. Първи подир Девети нахълтали касапите, фанатиците, екзекуторите, гробокопачите, рушителите с кирка и автомат "Калашников". Около 1956-та тях ги замениха лицемерите, добре възпитаните демагози. След 1980-та се явиха безскрупулните технолози на властта, обиграните актьори в управлението: те именно превърнаха политическата власт във власт икономическа и сега пак те чрез подставени фигури ни третират като маса крепостни селяни на някаква модерна версия на федализма с човешко лице в България.

Но дори и най-хубавата идея е като хубава жена. Почнат ли с гнусни пръсти да ровят из плътта й вандалите, тя се превръща от идеал в най-обикновена проститутка. Захвърлихме мечтата за свобода-братство-равенство като дрипа, с която мнозина са се удовлетворявали: малцина - материално, мнозинството от нас - духом. Които се бяха обявили за законни нейни стопани, днес най-бързичко се отрекоха от нея. Остана да се пита народът от крепостни селяни, които се вълнуваме по площадите, стиснали в ръце сини или червени хартиени знаменца: тая химера Любовта на нашия живот ли беше, или добре гримирана луксозна проститутка?

Зазяпани по красивите й форми, омаяни от Светлото бъдеще, което ни се обещаваше, не сме усетили как животът ни мина в събиране на имот за тъничката прослойка шмекери и тарикати, т.е. - за днешните учтиви, така приятни наглед новобогаташи.

Чета книгата на Любомир Левчев "Ти си следващият!". Защо ми изглеждат бледи стиховете, които някога, в студентските години, и не само мен! - така ме въодушевяваха! По вътрешен строй тоя автор ми е все така симпатичен обаче: импулсивно усетих желание да се видя с него, да го питам това-онова... Или не! Какво ли толкова ще ми каже човекът?!... И все пак - поне заради опита за покаяние (тая книга) бива да му стисна ръката, само това, и - никакви неудобни въпроси от моя страна!!!

13.09.1998. Влажно и хладно утро. Лекият ветрец. Кряскащата високо над отсрещния жилищен блок летяща птица. Звуковите вълни - от влак, който - забавяйки ход - навлиза в пределите на града, и от невидим самолет, вибриращ на десет хиляди метра над мене, над облаците. Цвъртенето на дребните птици рано сутринта, в пет и половина, от полето и храстите край Марица. Това... плюс съвсем определено просташкото квакане на жена с мъжествен глас (или на мъж с глас на дърта тютюнджийка) - неспирно, заядливо, тържествуващо иронично, с псувни примесено. Лай на псета помияри край контейнерите с разхвърляния от циганите-събирачи на хляб и хартии боклук...

Ето я моята великолепна театрална сцена, декорът на тия записки - България в крайчеца на второто хилядолетие след разпването на Иисус!

_Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: