Крайпътен ресторант

ВТОРО ПИСМО ДО МИХАИЛ БЕРБЕРОВ

Здравей, Мишо!

Авторът на пасквила "Сутрин рано... много рано" в пловдивския "Литературен глас" се казва Свилен Ангелов Панков. Не съм се срещал с него и нямам лични впечатления що за човек е, но разговарях с Минко Танев (автор на стихосбирката "Анонимен човек", излязла т.г. в изд. "Хр. Г. Данов"). Та ето какво научих от Минко, който е едно прекалено скромно момче, и дори като че има комплекс за малоценност...

Свилен Панков е около 25-годишен, може би и по-млад. Дошъл в Пловдив от Бургас, където е роден. Женен за пловдивчанка. Баща му или друг негов роднина бил секретар на градския или на окръжния комитет на БКП в Бургас. Из Пловдив се носела легендата (много е възможно), че Свилен Панков е роднина на Джагаров.

Защо да е вероятно ли?... Защото кариерата, която прави тоя хубавец в Пловдив, е типична за т.нар. "наши момчета", които идат във всички области на живота със солидна подкрепа зад гърба и отгоре. Около половин-една година въпросният момък работил на хонорар в "Комсомолска искра", пишел по 50 реда на седмица за рубриката "Нови книги", платена реклама на пловдивското издателство, както и по някоя рецензия на месец и половина-два. От края на м.г. или началото на т.г. бил назначен "инструктор" в местния окръжен съвет за изкуство и култура (ОСИК), един от тримата в своя отдел. На такова заветно място, дето ачик си клатят краката, и то само след престой от година в Пловдив, не виждам как "обикновен смъртен" би могъл да се вреди. Отделът се нарича "Естетическо възпитание"; от опит знам, че тез местенца се пазят за "силно свои хора" - я любовница, я съпруга на някой "лъв", или за мило дедово внуче на "активен боец против фашизма и капитализма".

Момчето било, според Минко Танев, с вид на гарга от хайлайфа, с огромно самочувствие и прочие. Ще ти предам показателен случай, който Минко ми разправи... Към началото на юни в "Комсомолска искра" се появи рецензия от Св. П. за книгата на Минко. Рецензията, според мен, бе донякъде основателна, но авторът й бе раздул нещата дотам, че говореше за черногледство, едва ли не за западно влияние. След седмица или две пак там се появява Писмо на Добромир Тонев, който - като председател на тукашния клуб на младите писатели (не съм сигурен дали фирмата е тая, ама нещо от тоя сорт!), ...та като шеф на тоя клуб и като редактор в пловдивското издателство плахо, да не кажа - мекошаво, призова за етичност. Нали разбираш какво значи да се обяви, че издателството е пуснало книга, която прокарва "идеологическа диверсия"!!!

На годишно събрание или нещо подобно, посветено на продукцията на издателството "Христо Г. Данов", пак Добромир си прави публично "харакири"; взел да се оправдава за резкия си отговор по статията на въпросното леке. Добромир казал: "Аз прекалих с критиката срещу другаря Панков. Знам, че е депресиран, за което се извинявам. (Сакън, да не падне косъм от "нашто момче", да не си изгуби хъза да плюе... Мишо, тоя коментар е от мен, Жоро Б.). Моля за извинение, рекъл Добри, исках да защитя Минко Танев, понеже е талантлив поет. Прав е другарят Панков, че книгата на Минко има сериозни слабости"... И така нататък! Виж какво си говорят на събранията тез умници!

Свилен Панков бил учил българска филология. Това не е важно; важното го свързвам с едно писмо, което пратих до Джагаров заедно с екземпляр от моята стихосбирка. Мисля си, че - ако и за Луко Захариев от "Пулс" (както чувам) се носят слухове, че е приближен на Джагаров, в такъв случай излишно е и друг да се пари за стиховете ми, освен мене.

Направо казано, върти ми се в ума тия дни: да пратя до Г. Дж. ей тия два телеграфни реда: "Ако статията в "Пулс" и рецензията в "Литературен глас" са Вашият отговор на писмото ми до Вас, смятайте, че съм Ви разбрал и ще си взема поука. С уважение: Г. Б."

Мишо, какво ще кажеш, а? Да пусна ли една такава телеграма!

Пловдив, Октомври 1983 година

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: