ВОЙНИЧЕТО
В гората, там - дълбоко във гората, войниче някакво ръждясва. Ръждясва каската. Ръждясва автоматът. Патронът във цевта ръждясва.
И колко рядко ще се сетя! Светът ми е зает със други драми. Помисля ли, спокойствието не ми сладни и мушкам въздуха със пръст. Олекнал, готов съм кожата си да намразя.
Далеч от себе си посягам към ехото на истински сражения. Тогава слънцето не ми е слънце, звездите ми не са звезди, а копчета ръждиви върху шинела дрипав на небето зимно.
Войниче някакво ръждясва, далеч от идиличните ни драми. Добре поне, че някъде го има, та нощем все се стряскаме - учудени и боси: "На пост ли е!?"
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|