Крайпътен ресторант

РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА

- Гоше...
- Слушам те.
- Сега! Първо, искам да ти кажа, че съм категорично несъгласен и със Захариев от "Пулс", и с онова келеме там...
- Кой, бе?
- В "Литературен глас"... Свилен Панков.
- А-а, да. Да.
- Да! Разбира се, аз не съм от безапелационните защитници на книгата ти, но със своите особености в общи линии тя ми хареса. Сега ще ти прочета само текста, който... (Става дума за 60 реда, които В. Я. е подготвил по искане от списание "Пламък, и се готви на следващия ден да ги отнесе в София - бел.м., Г.Б.)

Човекът отсреща с равен, но ясен и твърд, добре поставен тембър започва да ми чете рецензията си за първата ми книга, сборника "Сутрин рано". (Така и невиделия бял свят в списанието "Пламък" критически разбор ще го пусна в утрешния постинг по тая тема във форума - tisss.) Подир няколко минути моят събеседник приключва "рецитала" на въпросния анализ с дълбока въздишка:

- Това е в общи линии.
- Добре е - отбелязвам смирено.
- В общи линии, де... Във...
- В точни линии.

- Изложението е кратко и информативно, така да се каже... Не зная какво е твоето вътрешно състояние... Сега аз... Може би ще се обидиш...
- Не, Владко, просто... възхищавам ти се, че си честен.
- Исках да поговорим малко по-обстойно. Защото според мене определено в твоята книга има хляб и ти ако вземеш да изпаднеш под някакви такива... Защото всяка критика, така или иначе, оказва... така... вътрешни терзания: ама как... щом не ме приема обществото?... И така нататък, и прочие, и прочие... Аз не те познавам като човек, дали ги изживяваш тия неща... Вероятно ги изживяваш, щото си поет, де... Но-о-о... ъъъъ... в никакъв случай според мене не трябва не само да се отказваш, ами не трябва да... А бе, "не оспоривай глупца!"... Разбираш ли? Просто смятам, че книгата ти е една сериозна книга, макар че пак ти казвам: това, което е основното, това, което ти прочетох... Има известен комплекс за малоценност в нея. Страхуваш се като че ли от някои неща, на някои места... Хващай тоя трънлив свят за... за... за ташаците и го разкъсвай! На мен просто много ми се иска да поговорим, когато имаме време... Това сега... една келява рецензия... нищо не е. Да си поговорим два, три часа... Да-да, да си поплямпаме така...

- Добре, Владко. Като се върнеш от София...
- Ама виж сега. Аз заминавам утре сутринта за София. В сряда и четвъртък ще бъда там. В петък ще съм в Кърджали... там... за някакви литературни дни... "Светлини над Родопите". В събота и неделя ще съм тук вече.

- Ами да го направим в неделя. Звънни в неделя сутринта.
- Добре, в неделя сутринта ще ти се обадя. Непременно трябва хубавичко да си поговорим. Имай предвид, че ще бъда жесток в разговора!!!
- Нека, бе. Кога съм бягал от Истината? - казвам с кадифен глас, едва се удържам да не се изхиля в слушалката.
- Ако моето мнение има някакво значение за тебе, де... - продължава добре темперирания колоратурен баритон.
- Има - отвръщам.

- ...Само това ти казвам, Гоше... Горе главата! Написал си много по-хубава книга и от... Макар че какво ще се сравняваш с тях!... И от Марко (Марков - бел.м., Г.Б.), и от тая будоарна поезия на София Несторова, и от... Какво още да ти казвам!?... Макар че според мен тя (има предвид моята "Сутрин рано" - бел.м., Г.Б.) не е на равнището на способностите ти, на това, което ти мислеше. Но това е вече друг въпрос. Нали? Моето обаждане има по-такъв характер. Разбираш ли, аз просто си мислех тия дни: викам си - трябва да му се обадя на тоя човек, че кой го знае какво изживява и така нататък... Да знаеш, аз съм с тебе.

- Разбирам.
- Да?... Какво каза току-що?
- Владко, всичко хубаво! Ще чакам да звъннеш в неделя.

ПОСЛЕПИС: Владко не звънна в неделя, както и предполагах. Обещанието обаче, че ще бъде "жесток в разговора" оттогава до днес ме нарежда в кръга на хората, които гледат със симпатия към него, без да се налага мненията ни по това или онова непременно да съвпадат. Тоя мухабет по телефона се води на 25 октомври по обяд (12-12 и десет) през далечната 1983 година, ала когато ме затиснат оловните облаци на лошото настроение, тоя най-неочакван жест просто ми топи сърцето и си казвам: е, добре де, Жоро Б., нали затова писа вече на едно място във въпросната стихосбирка: "Доброто мъдро продължава/ дори и зиме, под леда"...

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: