Въведение

("Санаториумът на интелигентите") ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

08.10.1998. Внучката Невенка навършва днес четири годинки. Още се питам, какво общо имам с това своенравно детенце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, не ми харесва, че много отрано се е научила да се налага над "ония" баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната госпожица засега са объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май усещаме - доколкото разбирам нейното кокетство, притворство и скрит интерес - че от застиналите ни отношения подир време ще избуи нещо силно и ясно очертано. Няма начин, повтарям си: няма начин, нали е моя кръвчица! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от моята потомствена памет... Бр-р-р!!!

09.10.1998. Има дни, когато всичко, дето съм писал дотук, ми се струва безсмислено и суетно. Никаква съпротива. Няма възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а някакво овче щастие, което емен-емен да ме залее... Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!

В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта", том 2, цитат от Ницше ме хвърля "в унес", сякаш изведнъж съзирам бездна: по ръба на пропаст страхотна съм вървял... и ето, иде Спасителят в ръжта от метафората на американеца Джеръм Селинджър, заимствана пък от шотландския бард Робърт Бърнс... Ей ти, момченце, дето безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцеляло, ако не пърхаше твоят ангел небесен над главицата ти рошава? Защо си на тоя свят! Не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?

И как се смиряват самонадеяните пози в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-е, преди хиляда години... нещо рязко и значително си свършил. Пак сладки лъжи!

За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, такъв е законът - цитира по Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят: "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръхсилата на ума, се доказват чрез скепсис. За фундаменталните неща (по отношение на ценността и неценността) хората на убеждението не могат дори да бъдат взети под внимание. Убежденията са затвори. (...) Свободата от всевъзможни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст - основа и власт на битието - още по-ясно, по-деспотично, отколкото е тя самата, взема целия му интелект на служба (на делото). (...)

Много се постига само по пътя на убеждението. Голямата страст има нужда да използва убеждението, но тя не му се подчинява - тя умее да бъде суверенна. Обратно, необходимостта от вяра по отношение на безусловното "да" или "не" е необходимост на слабостта... "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим човек, който не може да поставя цел... "Вярващият" не принадлежи на самия себе си, той може да бъде само средство... той се нуждае от някого, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особено голяма чест на морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, самоотчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" - мислите и оправданията в това отношение биха станали причина за незабавната му гибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици - Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон - антиподи на силния, станал свободен дух, макар че великата позиция на тези болни умове, тези епилептици на понятието, действа върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)

"Ще дойде време - твърди Ницше, - когато с моето име ще се свързва нещо чудовищно - кризата, подобна на която е нямало на земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко онова, в което досега са вярвали, очаквали и смятали за свещено... Тогава цялото понятие политика ще се превърне в духовна (идеологическа - бел.м., Г.Б.) война, всички устройства на властта на старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха - те винаги са се държали с лъжа: ще има нечувани досега войни на земята. Започна от мен, на земята ще има голяма политика."

Авторханов отбелязва след тоя цитат: "Без Ницше не може да бъде разбрана философията на сталинистите". И така изяснява, че фашизмът и сталинизмът са духовни рожби на една и съща философия - за свръхчовека, който имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте божи заповеди..

Питам се: къде съм аз, българинът, в тия протичащи с главозамайваща скорост духовни превъплъщения на Злото. Човечеството се накланя към американизма, т.е. - към консумативното начало. Като опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме само предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И се впускаме да дирим щастието не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за престиж, могъщество (уж!) и материален просперитет. Инстинктивната тревога ни сочи традицията като заслон от налитащите яростно вълни на бездуховността: секс, наркотици, сциентизъм, муунизъм, генно инженерство, обичайните битови насилия, унищожителни свръхоръжия, изсичане на горите, замърсяване на флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози...

Злото е навсякъде около нас; в нас обаче е богът, т.е. - собствената ни съвест. Ала на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? А освен друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя постепенно и непрекъснато, променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни изпраща в плен на развихрилата се в гигански мащаби, нахлуващата откъм благоустроения Запад планирана пошлост.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: