Прекаленото познание убива знанието; просто човек понякога се обезверява, когато научи всичко около предмета, който го е вълнувал. Когато - с други думи - Истината е гола, тя по-често е не особено приятна гледка. "Колкото повече знам, толкова по-болезнено осъзнавам ограничеността на моето съществование" - другият смисъл на това стихотворение. Оттам - появата на слепеца, който потропва с тояжката си по каменистата пътечка към Ада на познанието. Писано е между 1979-та и края на тревожната за мен 1981-ва.
ЗАД ЗИДА
Една градина зад зида висок се крие.
И кой живее там, и как - за мен е тайна.
Желязната врата в ръжда отдавна гние,
звукът на дървояда пълни стаите.
Да кажем, стигна някога чертата -
отвъд премина, в други свят прескоча...
За миг ще се стопя в зеленината
и любопитството от яд ще се налочи.
Ще види всичко. Скритото ще разузнае.
Като слепец към ада смешно ще затропа.
А аз и във смъртта ще се ругая
защо съм влязъл толкоз надълбоко.
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
