Крайпътен ресторант

"Само това ти казвам, Гоше... Горе главата!"

РЕЦЕНЗИЯТА

Доста години делят първите литературни публикации на Б. от дебютната му книга. Изтъквам това, защото то е във връзка с ясно заниженото самочувствие на автора, проявяващо се в разнопосочните търсения, които не дават възможност да говорим за единност на поетическите внушения.

Но "Сутрин рано" притежава някои импониращи особености. Заслужава отбелязване стремежът на Б. да говори откровено и ясно по съдбовни проблеми на времето, да търси отговор на съществени въпроси. Той предпочита директността на общуването, недвусмисленото внушение. При него всичко има конкретен смисъл и води до закономерни изводи. Очевиден е и стремежът към поетическо самоидентифициране чрез битието и психиката на обикновените хора, които по същество са носители на истината. Тях величае поетът, отбелязвайки:

За тях Историята - туй е почит,
каквато те не заслужават,
Историята - туй е празник,
където всеки с официални дрехи влиза.
Но те във всекидневните
се чувстват най-добре.

Сходна позиция схващаме в много творби на Б., който се вълнува от проблема за Историята в героичен и в нравствен аспект. Това очевидно го е довело до създаването на творби, като "Осемнайста", "Трима на война ходиха", "Войничето", които са добра защита на традиционна за поезията ни тема. В тези стихове баладичното осмислено води до съвременни ракурси.

За съжаление не се е получило така в сходни по тематика стихотворения, като "Кръв", "Афиш" и други по-репортажно изведени творби.

Стремежът към решения на всяка цена е подвел Б. към евтини поанти, повърхностни обобщения и там, където се е опитал да изясни отношението на героя си към времето. В конфликтите той проявява комплекс за малоценност, водещ до неадресирани или твърде безопасни заключения. Те въздействат като симпатични заклинания срещу еснафството, равнодушието или изневярата на идеалите, но не и като поетически вълнуващи схватки с нравствено уродливото. Какво да кажем пък за "Вълк", завършващо така:

Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.

Очевидно е тук почти буквалното възпроизвеждане на Пеньо Пенев. Подобна интонация и заемки ще открием и във "Видели ли сте лете" (Бел.м., Г.Б. - "Броя звезди"), "Сантиментална поема за Пловдив", където витае духът на Багрицки, "Гибелта на подводницата" (a la Висоцки), "Нека да сме грешни" (a la Недялко Йорданов). Твърде явни са следите от разнопосочни влияния, неферментирали в оригинална поетика. Тези влияния говорят за липса на творческо самочувствие, което е абсолютно необходимо качество за поета. "Сутрин рано" притежава някои отрицателни черти от техническа несръчност до идейна неовладяност на мотивите, от случайност на вдъхновението до елементаризация на изображението.

Основания за вяра в бъдещото поетическо развитие обаче дават "Хамлет" (може би прекалено удължено), "Варварите" (интересен притчов вариант), "Тримонциум", "Дъжд в следобеда". Хубави находки има и в други стихотворения. Те разкриват деликатната природа на поета. Струва ми се, че те очертават насоките на бъдещите завоевания - по-мащабните философско-психологически изследвания на съвременните конфликти. Затова, макар че утрото на дебюта е позакъсняло**, макар ме много от откритията, които Б. ни предлага, са познати и вероятно изпреварени от неговото саморазвитие, нека поздравим присъствието на още един мъж в братството на поетите.

БЕЛЕЖКА: След което преминахме към оня диалог, начеващ с репликата "Това е в общи линии", после моя отговор и прочие... Нямам представа авторът на рецензията какво мисли по тия теми днес, не ме дразни дори обвинението в страхливост, когато ситуирам жеста на В. Я. на фона на онова тревожно-тягостно мълчание в заредено с разрушителни енергии затишие. От време на време тресне ту един, ту друг глас от котилото на литературните копои: естествено и от страниците на "Литературен фронт" с рецензията на Катя Митова "Далече от поезията" (вж. ЛФ от 7.VІ.1984, с. 2).

По това време Иван Сарандев мимоходом подхвърли да се чувствам щастлив, че ония там не са се вгледали в краткото стихотворение "Казаха да изчезна от очите им...". "Покрай теб, и редакторът ще пострада, и не се знае още кой"... И когато с невинния гласец на несправедливо набеден възнегодувах: "Че какво толкоз има да виждат! Аз да не съм си го изсмукал от пръстите!?" Иван остави бавно ножа и вилицата на масата върху белоснежната покривка на някогашния ресторант "Байкал" срещу Пловдивския университет, и спокойно рече: "Това, както си го изразил, е жив фашизъм... Моли се да се направят, че не са го забелязали".

Как симпатичния по-млади читател да проумее животинския страх, в който понякога ни се налагаше да живеем? Дано никога не се случи да го изпита на свой гръб! А инак лесно е да се правиш на герой със задна дата, но аз пък имам тия свидетели поне тук, че съвсем не съм се държал като храбрец, дисидент или претендент поне за миниатюра от евтино тенеке в Пантеона на незнайния воин.

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: