Крайпътен ресторант

"...Ето, това примитивно мислене навремето те изхвърли от редакцията и те маргинализира..."

(Из реплика на malampay от 03.05.2006.)

ПИСМО ДО ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

Другарю Джагаров,

Авторът на тая книжка със стихотворения празнува сега своя Великден. Но понеже съм обикновен човек, обръщам се към приятелите си за мнение, а това на някого може да се стори досадно. Въпреки това...

Др. Джагаров, моят Великден иде малко късно, но аз съм доволен. "Доволен" е слаба дума, иде ми да скачам от радост. Това е! Изказах се. А сега мога да напусна събранието... Сигурно е, че не всичко в това изказване е наред, сигурно е, че съм направил някои важни грешки - обидил съм някого незаслужено или съм пропуснал да спомена нещо за хубавите чувства и мисли. Но това е мое изказване и аз държа на него да е такова, каквото си е, с всичките му кусури.

Преди по-малко от две години с мене се случи нещо - уволниха ме от пловдивския младежки вестник, без да ми съобщят причината. Казаха другарите, че решили да подмладят състава на редакцията, а аз бях там един от най-младите. Истината е, че ме преустроиха, но за мен това е по-лошо от наказание. Истината е, че ме преустроиха, защото в тоя вестник отпечатах една статия за куп безобразия. Казаха да съм бил благодарен и "не се рови, за да не стане по-лошо!" Отговорни другари ми дадоха да разбера, че ОК на БКП в Пловдив е "вдигнал доверието си" от мене. Предложиха ми да работя в заводска многотиражка или в многотиражка на някое АПК. Отказах.

Е, и? Защо Ви занимавам с тия подробности!?... Защото бях много зле с вярата, защото все пак срещнах стихове у Вас, които ми вдъхват сила, защото тая моя книжка е едно излизане от безверието, може би опит за стихове са това, но това е моя история, история и на много такива като мен. Ние сме по-силни, когато преболедуваме, нали! Защото си създаваме здрав имунитет... И аз така!

Сега съм учител на деца от пети клас в пловдивското училище "Константин Величков", по-точно, аз съм член на Съюза на българските журналисти, но представлявам нещо като учител, защото уча децата да бъдат непримирими, да бъдат такива, каквито са, да не се преструват на по-добри или по-лоши, да свикват с всякакви неприятности и пак да бъдат весели и умни.

Журналистическа работа почнах още като ученик в гимназията. През 1963 година пишех в пловдивския вестник "Отечествен глас", после - в студентския вестник "Софийски университет", после (през 1969-70) - във вестник "Народна култура", а от края на 1972 година постъпих на щатна работа във вестник "Комсомолска искра", където работих до 1.ІХ.1981 г.

Зарекох се да не пиша повече нито ред журналистически материали, и въпреки че семейството ми бедстваше, доволен съм, че издържах на всякакви предложения да сътруднича. Щом ОК на БКП ми няма доверие, защо трябва да пиша! Нима БКП и народът не са една и съща плът и кръв! И така разсъждавайки, аз престанах да пиша журналистика, но със зорки очи гледах какво се върши наоколо. Не пропуснах нито едно парвеню, нито един лицемер, нито един вълк в благообразни одежди, нито един глупак и наивник. Внимателно се взирах и подготвях за издателството тая моя книжка.

Истина! - не харесвах твърде Пеньо Пенев допреди две години, до преди две години имах въобще по-други схващания за мястото на поезията в живота на човека, на обикновения, отруден човек, който е истинският творец на всичко наоколо. Но трябваше да изболедувам всичките си интелигентщини... И така се роди тая книжка, под влияния - надявам се - ясно забележими. Четях, сверявах часовника си и поправях. Издържах пред себе си тая проверка, но пред лицето на поезията не зная дали съм издържал.

Написах всичко това, за да Ви благодаря.

С уважение: Г. Б., Пловдив, 9 май 1983 година

БЕЛЕЖКА с днешна дата: Леле, какъв наивник! Но би могъл да послужи на прохождащите в медийното пространство какви радости дебнат амбициозния мечтател. Не питай старило, а патило! - гласи поговорката.

tisss

Екстри: