Въведение

("Санаториумът на интелигентите") ЗАПАДЪТ, СЪРБИТЕ, КРАДЦИТЕ

11.10.1998. Западният свят пратил своите самолети и се кани да атакува сръбски военни обекти в Косово. Откъм страната на сръбската държава не мога да съм: пред очите на света сръбски командоси и полувоенни (т.е. - башибозушки) чети гонят като стадо или разстрелват невъоръжени, грабнали в ръце дечица и оскъдна покъщнина жени и старци... Масовите гробове, геноцидът над хора напъдени, затова че не разсъждават и не се молят пред бога като сърби - как да го разбера това?

Може ли да има разумни доводи за клането на двумилионно население? Как да бъде оправдано това издевателство с каквито и да са съображения за неприкосновеност на държавата? То е все едно да гледаш иззад оградата как съседът озверял коли челядта си и да си повтаряш: то си е лично негова работа, той си е в имота си, да прави каквото си ще... Замълчаването, пасивността пред вандалщините както на посредствеността в поезията, така и пред случаи като "казуса Сърбия" дали не ни превръща оттук-нататък в съучастници на гадостта, в случая - съучастници на сръбските зверства!

Мило мое Отечество, сега е време да докажем себе си, че сме цивилизована нация, че почваме да се измъкваме от тресавището на политическата и всякаква демагогия, която разполага с населението на държавата като с пионки върху шахматно поле. Не съм убеден, че сме в някакъв вид роднински взаимоотношения със сръбския народ, пък и с останалите славяни, но каквито и да сме, първо сме човеци. Нагледали сме се на бесовщини тук, на Балканите, през последните сто-сто и двайсет години. Дали "братът" сърбин ще проумее, че - като няма вътре в милата му родина разум, който да спре гадостите, някой отвън трябва да се намеси?!

И това се налага и заради него, сърбина... за да се освободи от озверяването, от бесовщините, от "чара" на бабаитлъшките легенди, с които сръбското обществено мнение оправдава издевателствата. Нека това си решава сам Миле, Тоше, Миодраг, Небойша или Бошко, но повече така не може да продължава. Пуританска Северна Америка посегна да катурне дори президента си (нищо, че е може би най-успешният президент в цялата им двестагодишна история) само затова че е прекрачил неписаните Десет божи заповеди. Всеки случай тая пуританска Америка по ми е симпатична със своята скрупульозност от широката славянска душа, която допуска мутрести мракобеси и отчаяни нихилисти да й решават съдбините.

25.10.1998. Вечерта в понеделник по телефона пак се обади редакторът на вестник "Арт-клуб", настояваше да му пратя мои статии. Казах: като отпечатате което съм дал, тогава... и човекът отсреща веднага "включи": "Ама не съм съгласен, че министърът Богомил Бонев... и т.н. Ето че излезе наяве кой е бърникал и в излязлата ми статия "Младите хищници" и е заменил "татарчевци" (по името на одиозния Иван Татарчев) с "боневци"...

Та продължи редакторът да обяснява: "Тоя откъс от книгата ти ми се стори само фрагмент (говореше за главата "Господин прокурорът на Републиката" от романа "Ламски" - бел.м., Г. Б.)... "А-а, така ли! - казвам, и човекът отсреща продължава: "Но ще взема да го прочета пак, може и да си променя мнението".

Стегнах колата и "жълтото Ленче", осемнайсетгодишна жигула, придоби вид на нова машина. В петък вечер се отбих в павилиончето на оперативния криминален служител Евгени и той ми съобщи, че крадците, дето разбили гаража ми, били открити: циганчета от Столипиново - четирите: па но 12-15 години, и едно - осем-деветгодишно. Взели го батковците да учи занаят...

Сред разбитите от бандата около двайсет коли и гаражи били ограбени автокасетофони, бормашини, автомобилни части, но ги нямало моите неща. Някои вещи кладците вече продали в село Крислово, Пловдивско. "Нали ти казах да не ги отписваш крадените работи!" - рече Евгени. "Е да - казвам,- свършили сте своето, отчитате дейност, ама мен това какво ме грее!" Предложих да отидем с колата до това бъкано от циганско население Крислово, като вземем с нас и едно от столипиновските манговци-крадлета. И той като че ли не отказа, но и не се съгласи...

Значи, права излезе оная женица, дето на 6 август сутринта говореше, че тайфа цигани се завъртели и се потулили към полунощ някъде между гаражите пред блока. Тая сутрин и Борката, дърводелецът от първия етаж, намерил работилницата си със зейнала врата, по същия начин изкъртена. Беше щастлив, хили се като безумен: "Гледайте бе, нищо не са ми взели! Само дето са ровили и разбутали. Е на, виж, подпрели отвън вратата с едно от рендетата. А са могли да го отмъкнат. Ама не са" - И се радва моят шейсет и петгодишен съсед, че си минал по реда, значи, мародерите го отчели като проверен в своите дяволски тефтери.

Обажда се и Иван Пенев от вход "Г", и той тия дни пострадал, но се отървал само с разбития катинар и строшената брава: "Ще взема да подредя, та да не се мъчат да търсят циганчетата. Нека видят, че нямам нищо ценно в гаража".

Ясно е, че опитни в "занаята", отдавна добри познати на полицията апаши, някои от тях - лежали в затвора, пращат малолетни къде да тарашат. Малолетните, доколкото разбрах от Евгени, законът не ги лови. Знаят си, че с два-три шамара и малко назидателни приказки ще им се размине. Пък и какво да ги правят полицайчетата в местното районно управление; нали ако ги задържат, ще трябва и да хранят циганчетата!

Та се разхождат като герести петлета тия местни "столипиновски герои", играят си като мишлета с полицията, почти както Том и Джери - веселите пакостници от рисуваните детски филми, но в случая са заразителен пример за беззаконието и непукизма в България. Какво му остава на честното ченге, освен да отбелязва старателно в бумагите т.нар. "разкриваемост"! А ползата...? Нали момченца с по двайсет-трийсет кражби, установени по надлежния ред, продължават да трупат нови престъпления... Да, Темида у нас е не само с вързани очи, но и с вързани (по стар български обичай от Живково време), здраво извити отзад ръце. То такава наглост и беззаконие и по Живково време нямаше.

Има и друг ъгъл на зрение: рано или късно крадецът пласира откраднатото, т.е. гледа по най-бързия начин да се отърве от вещественото доказателство за престъплението. И го продава на много по-ниски, понякога дори символични цени. Така на два пъти вече на столипиновския пазар (където ходя, че зеленчукът е по-евтин) са ми предлагали нов телевизор "Панасоник", чиято цена в магазина е над седемстотин германски марки... за 150, за 100 и накрая - за 70 хиляди* лева, т.е. десетократно по-евтино. Бяха двама: момче на около 16 години и нисичък възрастен манго (около четиридесетте). Момчето се лепна да ме пита уж нещо. Веднага дъртият пенджуек уж поверително взе да бъбри: "Виж кво, арапски! Ако ти си имаш цветен тилювизор, кажи на твойте хавери от маалата, бе. Нека човекът дойде с лека кола, да ми се обади истимар. Нали разбираш, крадено е бе, братче. На, глей сега, аз все едно ти го подарявам тоз тилювизор. Ми то само дистанционното му е повече от седемдесет, пък ти давам и тилювизор чистак новичък отгоре. Халал ти правя, що се дърпаш?... Иди! Иди кажи на твойте комшии. Ний сме тук с ей тоя, малкия, и ще чакаме... Ама да не забравиш, ей!"

Разправям тоя случай на зет ми, който е полицай в друго районно управление, което е на другия край на Пловдив. И той рече: "Не е толкоз проста тая работа, да ги окошарим. Може наистина да имат крадено за продан, но може и да са от по-опасните мародери. Отиваш ти, значи, изкушен... с колата. Идват трима манговци, качват се и ти казват да караш някъде настрани, където е уж стоката. Добре, ама няма никаква стока. Стока изобщо няма; това е начин да те измъкнат от място, където би могъл да се защитиш. В тоя момент знаят, че ти си тръгнал да купуваш, носиш пари, значи. Тях това ги интересува. Пък си сам. Щото ако, примерно, аз дойда с тебе, хич няма и да се хванат на въдицата... И така, наобикалят те тия тримата. Пък не са с голи ръце, поне един е стиснал нож... А?! Какво ще направиш?... Даваш си париците и ако не ти отмъкнат и колата, и коженото яке, и патъците - ако стават за продан де, ако не ти хвърлят як лобут или не те порнат с касапския нож, ще дойдеш да почерпиш даже, че си отървал дебелия". "Па толкова ли е мъчно да ги пипнете?" "Лошото е, че ти го гледаш една шушка човечец, ама и той си има свои хора и в полицията, и в следственото, че и в съда. Не е сам, разбираш ли! Тия самотните гастрольори самите престъпни банди от времето още на Васил Илиев ги прогониха от "бизнеса".

Преди две години в ареста на едно от пловдивските полицейски управления крадец-рецидивист упорито "спрягал" името на един от големите местни началници във вътрешното министерство. "Нека дойде подполковник еди кой си - настоявал, - пред него всичко ще кажа". Слушали я следователи и полицаите на смяна три дни таз песен, па накрая вдигнал най-сербезлията телефона, обадил се - и за огромна изненада на редовите сержанти, началството тутакси пристига. Влиза големият уважаван шеф в канцеларията, дето разпитват мангото, и мангото - към трийсетгодишен оперен циганин, скача от стола, па му обърсва два яки шамара на големия началник и крещи: "Ти що си мъ уставил тия тук да мъ разиграват, бе? Аз теби колко пара ти давъм!" И... подполковникът, за когото вестниците пишеха по онова време похвални слова, интервюта по телевизията се въртяха, представяха ни го като рицар на правдата и закона, взел да мънка... В крайна сметка оформили протокола за разпита, подписали се, които трябвало, ударили големия кръгъл печат и крадецът отпътувал със служебната кола на голямото началство.

______________________
_{* По тогавашния курс на лева.}

Екстри: