Порто Фино

Писано е през 1982 година, лятото или есента. Хич не ми беше розов животът тогава, но беше приятно да изпаднеш в тая лепкава сладостна тъга. Станка Димитрова го похвали в "Пловдив"-чето. То това е част от живота на цялото ни разхвърляно и провинциално пловдивско поколение, което пишеше по местните вестници и за радиото или ТВ-студиото тичаше, преметнало тежкия "UHER" през рамо по заводите или по прашните селски пътища, да запише гласа или лакърдиите на някой важен за нас човек (селянин или работник). И това бе в годините 1970-1980 с техните сънливи ранни утрини, когато се изправяхме пред автомата за кафе, несносни и объркани дали е още сън или работният ден започва.

ВЪЗРАСТ*

В един далечен дом сега ме няма.
Простира мрежи паяк от тавана.
Среднощен вятър духа неуморно
в захлопнатия яростно прозорец.
От жажда е пресъхнала чешмата.
Не се здрависва с никого вратата.
Навярно много рядко телефонът
крещи като отчаян вик за помощ.

Обаче аз съм нейде надалече
и тоя дом за мен е спомен вече.
Уви, топи се той, изчезва в мене,
тъй както преспа във кръвта ми стене
с тревогите,
с една любов щастлива,
със младостта, която си отива,
със двете дъщерички и мечето,
със книгите, картините, кафето,
със разговори късни до среднощем,
които сякаш там отекват още...

Щом отпуската свърши, през септември,
във оня дом ще вляза уморено.
Часовникът отново ще затрака
и мъртвото ще оживее някак...

Ала сега мен там съвсем ме няма!
Къде е - питам - таз любов голяма?
Приятели, къде ли сте се скрили?
Къде ли са и щерките ми мили?
Разхвърляно е всичко. Зей вратата -
отишло си е хубавото лято...

--------

А боже мой, какво ли ще настане,
щом някога завинаги си ида?
Ще дойдат други хора - с други книги,
с картини други и със други тайни.

tisss

______________________
_{* От сб. "Сутрин рано" (1983).}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: