СЪРЦЕТО Е ПАРЧЕ МЕСО*
Сърце, ти блъскаш в тъпанчетата ми
както вятърът покрай бързия влак в нощта.
О, сърце,
какво ли още има да се случи!
Какво ли зло не преживяхме! И все живеем,
все туптим,
все още сили имаме да се удържаме,
да се удържаме отново и отново.
Ти, чуден къс месо неуморимо,
разкажи ми
какви ли бездни от страдания ни предстоят,
какви ли драми вече там, високо
злорадата съдба подготвя
весело...
Вървим посред калта на тоя свят. И няма
кой да ни спре. И няма дом за нас, когато
влизаме в сражения със лепкавите мрежи
на страха,
на самотията,
на посредствеността.
Сърце, ти, кървав мой работнико потаен,
не усмирявай своя бяг, подскачай,
блъскай
по кожата изсъхнала на тоя свят, на тоя
барабан...
Възпявай оня, който,
борейки се,
страда
и възкресява смачканите,
вдига падналите,
превързва раните на чувствата осакатени,
изправя на крака пълзящите
и е щастлив,
щастлив...
__________________
* Из сб. "Кардиф" (1998).
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
