Крайпътен ресторант

ПОСЛЕСЛОВЪТ В ОНОВА ПИСМО

В брой 32 от 28.VІІІ.1983 г. на пловдивския вестник "Литературен глас" излезе рецензията "Сутрин рано"... много рано от Свилен Панков, която ще Ви даде най-точна представа за това с какъв вой и каква злост бе посрещната появата на моята книга в Пловдив, моя роден град.

Не се оплаквам. Отбелязвам!!! Преизпълнен с оптимизъм...

Същият: Г. Б.

По тоя повод прилагам следното стихотворение:

НЕ БЯХ ЗЛОПАМЕТЕН

Аз знам какво е смърт, какво са драми.
Аз няколко живота съм живял.
Видях как разпродават любовта ми.
Със нокти бранех земния си дял.

Не бях злопаметен. Прощавах лесно
измяна, гадни жестове, слова...
Сега разбирам колко неуместно
и колко глупаво било това.

Аз виждах как красиво ме убиват
и после ме захвърлят във калта.
Аз чувствах тая бясна съпротива
срещу човешката ми яснота.

...Какво не им харесваше у мене!
Защо настръхнаха като оси?
Нима не пях за мойто поколение!
Нима не бях на мойта класа син!

Те искаха да пея равнодушно.
Те искаха да плача, но послушно.
Те искаха метафори и грим.
Такъв поет им бе необходим.

Те искаха отвлечена тревога.
Те искаха шансони за любов.
Те искаха един наивен сноб.
Те искаха от мене твърде много!

Това аз няма как да им го дам.
Защото знам къде върви рода ми.
Защото знам какво е смърт и драми.
Защото знам какво е да си сам.

20.ІІІ.1984 г.

БЕЛЕЖКА с днешна дата:

На поредните тридневни дискусии "Южна пролет" в хасковския киносалон "Клокотница" всеки от издалите първа стихосбирка автори бе поканен да прочете или рецитира едно (задължително от книгата си, т.е. проверено!) свое стихотворение. Наруших изискването и четох именно тая, писана кажи-речи на коляно, "работа". Сред киносалона, баш по средата бяха седнали Любомир Левчев с жена си и първият секретар на БКП в Хасково, струва ми се - някой си Димитър Димитров...

Стоящият зад мене на столовете върху сцената Христо Петканов - прозаик, автор на сборника "Палатка в хола" (1983), разправяше след това на всеослушание, че след като Левчев и съпругата му станали прави да ръкопляскат именно на тая рецитация от моя страна, неохотно се изправил и партийният шеф на областта и също взел да си бие ръцете една в друга.

Стихотворението естествено - няма какво да крия! - писах под силното влияние на Пеньопеневата поема "Дни на проверка". Има то своите сериозни недостатъци, но ми е мило именно заради тая наивна демонстративна предизвикателност в стила на големите бардове на т.нар. соцпоезия. И пак ще повторя: Леле, какъв наивник съм бил!

А поради что го добавих към писмото до Г. Джагаров, от когото дори хора като моя духовен събрат Мишо Берберов имаха страхотен респект и трепереха (за това ми е разправил поетът и редактор Емил Рупел), един дявол знае.

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: