Въведение

("Санаториумът на интелигентите") МЕЧТАЯ СИ ЗА ДЪРЖАВНИК...

_{Продължение от 25.10.}

Снощи Евгени криминалистът ми подава вестник, където е описано как цялото село Старо Оряхово, Варненско според нашенската криворазбрана представа за право и законност солидарно застава откъм страната на двайсет изнасилвачи на дванайсетгодишно девойче от града, почти дете. Тая неандерталска задруга в престъплението изважда над закона съселяните на психопатите-изнасилвачи... Ей тъй си живеем ние, в България, гушнали лайна и бурени, па мечтаем таз робска помия да роди чисто жито. Ама как става то! (Вж. вестник "Седмичен труд" от 22.10.1998 г.)

26.10.1998. В четвъртък намирам в пощенската си кутия "честитка" от местната служба на НЕК (националната електрическа компания, един от най-хищните монополисти в моята държава). НЕК ме предупреждава веднага, думата им е незабавно да внеса сумата от седемнайсет хиляди и няколкостотин лева; в противен случай щели да ми прекъснат тока. Четвъртък беше 22 октомври, заплатата ми я изплащат след 28-ми, понякога със закъснение от 3-4 до 20 дни. От началото на август три пъти съм ходил да я платя въпросната сметка; и трите пъти служителките на НЕК ме отпращаха с обяснението, че изчисленията още не били направени, появили се проблеми в компютърния им софтуер.

Сега, в тоя момент, нямам пари дори хляб да си купя, и не понеже съм се разживял нашироко, а понеже с аванс от 60 хиляди* ми се наложи да платя за водата на инкасаторките от ВиК (Вода и канализация), да заредя с газ бутилката за котлона, да платя телефонната сметка от БТК (родната телекомуникационна компания) и - все пак! - да се храня някак през изтеклите близо три седмици... Да, сметките е редно да се плащат навреме; но заплатата ми не идва в определения ден, а когато районното финансово управление сметне за необходимо.

И какво се получава в тая ситуация?

Хората от НЕК всеки миг са в правото си да ми изключат електричеството със съответната солена глоба според вътрешните им дяволски инструкции; моето си право да получавам собствените си пари обаче държавата не е предвидила как да защитя. Правото да не бъда подло притискан като престъпник до стената, без да съм виновен.

Че живеем в мизерия, то е факт. Пък сме и свикнали да бедстваме. Ала как и кому в тая моя държава да обясня аз, гражданинът, електоралната единица, овцата за стригане и доене, вечният имащ да отдава: било военна повинност, било фантастично високи за мижавия ми стандарт на живот данъци и такси, аз - българинът, който плаща куп несвършена изобщо работа от моите служители?! Между другото служител иде от думата "слуга". Че тия мои уж слуги са ми се качили на раменете и си ме "действат" както им скимне: пишат си сами в техните канцеларии такива инструкции и допълнения към обичайните правилници, които ги поставят в изключително привилегированото право на вечно получаващи, а аз - уж стопанинът, гласоподавателят, исконният суверен на държавата, видите ли, съм вечно задължен точно когато ми свирнат "моите слуги", да препусна в галоп, "за да им снеса" поредната сума. Не дай си, боже, да просрочиш макар и ден, глобата, барабар - съответна лихва отгоре, не ти мърда! Никъде не съм прочел обаче в тия наши закони, че госпожа Държавата следва да е изрядна към мене и към моя личен интерес на българин.

Да предположим, един "слънчев ден на българската демокрация" (според израза на един щастлив шмекер в българския парламент) нещата в моето отечество се уредят красиво и радостно; как да проумее Европейският валутен фонд, дамите и господата чиновници от Запад, начело с любезната Ан Макгърк и цялата европейска цивилизована общност, че характерът, кокошкарският ми манталитет на мижитурка и вечен спринтьор между членовете, членчетата, параграфите и алинеите на Тъпия български Закон, са за да оцелея не духовно, а физически за да оцелея. Че характерът ми е изграден въз основа на тия хрипове на неуважението лично към мен, Гражданина и Българина!

За да оцелея в теб, мое мило Отечество, принуден съм да приема целия асортимент от подобни - случайни уж, подли издевателства над човешкото ми достойнство и необходима човешка гордост (самоуважение). И така я караме не някакво си малцинство, а всички, които сме българи по националност тук, в България. Асъл малцинствата се хранят и поят на наш гръб, те сметки и данъци не плащат, тях за просрочие никой лихви не им търси; те могат всичко и където си пожелаят да сторят в тая държава, защото си имат кой да ги защитава и от чужбина, и в българския парламент, защото са "свещените крави на българската Демокрация" от 1990 година насам...

Ей така чудесно си живеем точно ний, около шестте милиона българи в майка България. Ний не разполагаме с влияние в сферите на властта. Ний сме изправени до стената за разстрел пред муцуната на административна система - българоненавистна и скудоумна.

И моето единствено средство, защитната ми реакция спрямо това животно е шикалкавенето, търсенето на пролуки в закона, правен уж за да го спазвам и за мое удобство тоя закон. "Скудоумна" ли казах! Защо "скудоумна"?!... Ами защото тая същата държавна администрация мога да я персонифицирам с няколко обидно, високомерно намусени "любими на цял народ" персони на висши политици и технолози на властта. Тая същата администрация в сферата на т.нар. "три власти" допусна, меко казано, кредитните милионери, шефовете на финансови пирамиди, ликвидаторите на българската промишленост и селско стопанство, дори убийците от "китните комунистически концлагери" щастливи да се разлетят по земното кълбо, да си устроят честит живот из най-екзотичните кътчета на планетата, дори да представляват България в далечни и близки страни с държавна заплата и с атрибутите на държавата ни.

Към тоя разживял се "елит" мутрите са романтичен аксесоар.

27.10.1998. Мечтая си за държавник, когото да уважавам като българин и като обикновен човек заради нравствените му качества.

Като че заръмя навън. Едва шест и двайсет е. Сумрачно и тъжно, ала нов ден започва. Човекът по природа е оптимистично настроен, ако някоя фанатична религия не му е изпила мозъка. Няма да продължава все така. Ще се появят нов тип личности в управлението, в политиката, колкото и за подло занимание да я смятаме днес тая политика... Котката е вперила красиви зелени немигащи очи, следи ме как шумоля или химикалката ми издава звуци, които само животно-ловец долавя. Толкова фини вибрации изпълват пространството наоколо и вътре в нас!

Следва

________________
_{* По тогавашния курс.}

Редактирано от МММитов (07.08.2006 07:59)

Екстри: