НА МАЙКА МИ
Изгубил всичко в главното сражение,
сто пътя прекосил без жал,
изпил отровата на зли съмнения,
без обич на приятели живял,
мечтите си загърбил с болно рамо,
като дърво изсъхнало без плод
аз ида да попитам тебе, мамо:
защо ми е такъв живот?
Не съм роден, за да живея сам;
човекът е Човек, кога е нужен,
и раните, които съм заслужил,
ме карат да се чувствам по-голям.
БЕЛЕЖКА с днешна дата:
Това, писано "a la Пеньо Пенев", бе приложено към кратичкото благодарствено писъмце до главния редактор на тогавашния "Лит.фронт" Евтим Евтимов, именно по повод рецензията на Катя Митова под наслов "Далечe от поезията" (бр.23/7.VІ.1984.). Как да обясня колко скъпи на сърцето са ми днес тия наивни грешки: да се тикам пред очите на цензорите в соц.литературата, да ги дразня, без да си давам сметка за огромната манипулативна машинария на идеологическите чиновници в т.нар. соц.литература след Девети септември. Години по-късно осъзнах, че и мен са ме ползвали именно като наемник в "Комсомолска искра". Грешката ми бе, че наистина вярвах в тъпата им комунистическа идея.
И това напомняне е заради ония, които и днес кадят тамян и палят дебели владишки свещи пред иконата на Карл Маркс.
tisss
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
