ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦА*
С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.
В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди тоя свят.
О Георгиос!
Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце.
На дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тая мъка...
Нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето.
Една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям - една огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!
tisss 
_________________
* От сб. "Кардиф"(1998).
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
