Въведение ІІ

("Санаториумът на интелигентите") "FREE EUROPE" (1.)

_{Продължение от 16.11.}

Снощи, неделя, в течение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата предаването на тема "Чистота на българската реч", показваха как у нас дори специалисти езиковеди и литератори бъбрят с грешки книжовния български. Току се засичаха един друг, току си откриваха сами грешки, та ми се видя интересно на живо (in live) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето някои образци из снощния мухабет от студиото на радио "Свободна Европа".

Дами и господа вм. родното "госпожи и господа",

четеме, пишеме, твърдиме вм. "четем, пишем, твърдим",

русизмите считам и примерно вм. "смятам" и "например",

претенциозното по отношение на вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

русизма нелицеприятно в смисъл "неприятно", когато всъщност руската дума означава на чист български "безпристрастно",

заетата от руски конструкция във връзка с... вм. "за".

Вместо "бъбрим си за Пешо", според нафукания им начин тия спецове би рекли бъбрим си относно Пешо. Предполагам простичкият български предлог "за" им се вижда твърде простоват пред русизмите относно... или във връзка с... Учени хора - от госпожа министърката до попадията и клисаря, говорят, мислят, вършат все по отношение на... може би така им звучи по-умно, по-отговорно.

Служат си с неправилни словесни конструкции господин председател (като обръщение) вм. "господин председателю", или Вие сте чел/а вм. книжовното "Вие сте чели" (учтивата форма за единствено число). Правилно е, например, да кажем: Вие ужасно много сте чели и сте се изкачили високо в личното си самочувствие, господин интелигенте, ама не сте разбрали, че неуважението към България може да личи и по това как говорите родния български език.

Тия приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева някак не успяваха да скрият неуважението си към отсъстващите от разговора опоненти - "другарите комунисти" (т.е., някакви си там господа от БСП). Чаровно то бе подчертано у езиковеда Владко Мурдаров в есето му, четено от г-н Георги Цанков с артистично възмущение и треперещ уж от искреност глас (което си е чиста проба преиграване, с една дума: фалш). Уж всичко бе наред: громяха страстно вражеските позиции, разпердушиниха противника противен, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят колкото може "врага".

Мила родна картинка! Чичовци от "елита" в ролята на "борци за демокрация". Нагледахме им се. По същия мил начин преди разпердушинваха капитализма и световния империализъм. Тъй или иначе, ние (говорещите, демек!) все сме с ореола на праведници.

Когато властта бе здраво у комунистите, тия същите кротичко си тъчаха кариерката; смени се вятъра и ей ги: олио над водата. Пущат гневни лакърдии срещу Световното зло. И защо е таз патърдия, драги вечни чиновници! Какво постигате... освен дето настройвате срещу демократичните промени общо взето обръгналия, паметлив и наблюдателен "прост българин". Вероятно овчар го е рекъл: "Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата!" Колкото по ги слушам как се самоопияняват от собствения си глас, толкоз по ме боде: "Абе тез бившите... май не бяха таквиз маскари, щом тия тук толкоз жупел избълваха върху им!"

Почти всеки божи ден слушам емисиите на "Свободна Европа". Доста смислени предавания съм чул, независимо от леката досада, че повечето коментатори дрънкат все на една струна. Ей, че щуро желание да ми набият в ума колко противни са уж преустроилите се "леви, модерни, евро- и прочие марксисти"... Па що се хабят тъй??? То е като да атакуваш кале, дето е отворило порти и през прозорците му висят байраци, съшити от снежнобелите копринени гащи на вчерашните принцове, графове и барони - отбор Татови благородници.

Дали наперенките новопокръстени радетели за световно щастие с тия вибриращи авторитетни гласове, афористично нахакани ("Да, ама не!") съзнават как от чучелата фабрикуват герои?

Къде ги комунистите?! "Другарките и другарите" отдавна не са в крепостта. Разлетяха се капиталисти да стават, скупчиха се в новите демократични структури на властта като мухи на мед. Преобразени, модернизирани, по-демократи от всеки в тая наша опоскана България... Къде ги търсите, драги! С отлично школувани в бившите партийни школи гласове на "стопани", те - кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от папата, и от вселенския патриарх Вартоломей даже, пак лицемерни - трижди по-хитри и от вас, и от нас.

Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: