Въведение ІІ

ИНТЕРЛЮДИЯ*

- Бети, докато си пиеш кафето виж, моля те, какво пуснах току-що... Важно ми е твоето мнение... Ако не прекалявам де!

- В коя тема точно?

- "Въведение ІІ", третия постинг от новата поредица.

След десетина минути:

- Да, прочетох го, ама ми е малко странно защо ти е важно моето мнение.

- Нямам под ръка кого да попитам. Все пак страничният поглед по-ясно вижда.

- Ами добре са, аз нямам забележки; това са твои стари мемоари, доколкото разбирам. Има попадения тук-таме, но като се омешат с имена на хора и случки, и междуособици вестникарски, малко ми замязва на клюкарник.

- "Стари мемоари"... Чудесно звучи!!!

- Клъцнах ли те, ей!?

- То ако не ми дръпва юздите някой, знаеш ли каква напаст ще съм!

- Аз бих отделила двете или даже трите. Като казах "имаш чудесни попадения", само тях може да събереш в отделна книга с по-художествена насоченост. На второ място поставям по-абстрактните социално-политически размишления; те могат да са във втора, отделна книга, или само част от тях да се прокрадват в първата, художествената. И на трето място - пасажите с имена на хора, които ми идват малко в повече с твърде насочената си конкретизация и мязат на памфлети с кафанджийски привкус.

- Владко Мурдаров е професор и има специално отличие от Виенски незнам какъв си важен държавен иститут. Бяхме колеги в университета, в един и същи курс... И се знаем. А за да не напомня клюкарник, съм спестил имената на Иво Инджев, Петко Бочаров, Татяна Ваксберг... Това не е ли милост от моя страна! Искам да ми се отчете.

- Ами точно тия, дето си изпуснал, пък според мен са по-популярни, а другите са по-неизвестни за широката публика. Ама няма да ми се сърдиш, че ти казвам направо нещата! Пък може и да не съм права, защото си имам някаква моя си, може би съвсем частична гледна точка.

- За коя "широка публика"?! В Европа Владко Мурдаров е светило. А тия, дето тук ги превъзнасяме, извън България ги знаят само старите им авери от СССР...

- Е, аз значи не съм в час...

- Не се притеснявай! Като ми казваш как възприемаш нещата, това е най-приятелският жест, който можеш да ми направиш. Отде да ми мине през ума, че тия неща стоят като кафененска клюка!!! Така ще мога да помисля как да избягна тая опасност за тоя текст.

- ?!

- А това, дето смяташ... разделянето на книгата на публицистика, философия, етика, художествена литература... мисля, че именно в съчетанието на тия неща изобщо от човекознанието ще са силата и ароматът на тая книга... Три тома, по 500 страници всеки, представяш ли си? В нашата литература и публицистика това не е често срещано.

- На мен малко ми се губи ароматът на непреходното в конкретизацията тук, някак е нарушен балансът сякаш.

- Зодия Лъв, какво искаш? Моля за снизхождение! Да не ме съдиш толкова строго... Аз иначе съвсем не съм толкова лош, колкото изглеждам.

- И така книгата става твърде...хмм...подвластна на времето.

- Знаеш ли какъв им е номерът на дръвниците, които и днес са по върховете на държавата, както е било и преди Десети ноември... Номерът им е: че ще се забрави. Младите не ги интересува. И прочие. А тия неща тук носят документирани "сладостите" на миналите дни... Две поколения българи съсипа управлението на Тато. Всички сме забравили собственото си потекло, рода си. Ще ставаме европейци, вятър! Европейците ни чакат за обслужващ персонал: да им чистим кенефите, да им оправяме леглата и да им готвим ястия... Ако се изгуби споменът за миналите дни, ние сме обречени да бъдем претопени... Виж евреите колко здраво работят за своето!

- Да, ммм, тук съм съгласна с тебе.

- На задната корица отвън си мечтая да е "Писарят", изображение от египетските фараонски гробници... Човек, седнал с кръстосани нозе, в ръцете - плочка от влажна глина и пръчица за писане; вперил е очи напред не към лъчезарния г-н Фараон, а към бъдещите поколения, бих казал, към паметта на нацията, на човешкия род изобщо... Велика мисия, велика тръпка е това... Но нямам аудитория... Засега!!!

- А защо не на предната?

- Защото на лицевата корица не съм го измислил. Може би човешки образ, но - в гръб, вгледан в нещо пред себе си... Това ми се върти в ума.

9 август 2006 година, Пловдив-Чикаго (по скайпа)

_____________________________
_{* Театрална пиеска с фарсов характер.}

Екстри: