МАДРИГАЛ
За нея ших атлазени чаршафи, завивка от кашмир, мечти от пух, в коприна опаковах си душата, от дявол се превърнах в Божи дух.
Килима си персийски на цветенца от гарата до тоя дом прострях и Пловдив изведнъж ми стана тесен за толкова веселие и смях.
Учих се девет дни да чуруликам, с врабците кацнал щур на някой клон, смених трънаците със трепетлика, удавих в рози сивия балкон,
населих хола с ромон на потоци, с ухания на ягоди и чам... И в крайчеца приседнал на живота, за пръв път се усетих страшно сам.
Пловдив, 10 август 2006 година
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|