(ДАНКО) (4.) Прочетох рецензията...
...на Луко Захариев. Определено мога да кажа, че не съм съгласен с неговото мнение. Разбира се, всеки има лично светоусещане, но не е правилно личното да поставя над обективната истина. Ако Луко Захариев не е чувал да кряскат часовниците, аз съм чувал. Но за това, че не е чувал, не мога да го обвиня в бедна житейска духовна биография.
И не мога да разбера защо непременно героят на нашето време трябва да бъде едва ли не активен физически борец върху тепиха на земята. Той може да бъде арбитър, съдия, зрител... По-важното е човек да се пребори с мислите и чувствата си, отколкото да запретне ръкави и да започне с лопата да рине тинята на този свят.
Току-що ми поднасят пакетчето с твоите книги. Прочетох писмото ти и продължавам с него. Стиховете от епохата на революцията са хубави, но стоят някак си чужди в тъканта на книгата. Ако имаш такива още двайсетина, би могъл да подредиш отделна книга. Тогава вече няма да ме смущават.
Мисля, че нищо не липсва на твоите стихове и на твоята книга. В тях има достатъчно горчив хъз, който Захариев кой знае дащо не се е опитал да забележи. И ако човек не остави след себе си товар от грижи в този свят, какво друго може да остави? И дори Омуртаг ни е оставил грижата си да разберем страха му от смъртта и вечността.
Правилно, Жоро! Няма да се даваме! Ще пишем онова, което е вътре в сърцата ни, а не това, което насила искат да вкарат в тях.
Мисля една от книгите да оставя в библиотеката на село Гурково, все пак си живял някога тук и хората те помнят.
При мен нищо ново. От известно време съм в редицата на безработните. Чета, опитвам се да пиша, опитвам се да се влюбвам.
Оставих ръкопис в "Бакалов", Варна*.
Пиши ми с повод и без повод.
Горе главата!
Село Гурково, 3 юни 1983 година
Йордан Кръчмаров
____________________________________________ * Варненското книгоиздателство "Георги Бакалов". По това време, ако не се лъжа, редактор за първите стихосбирки на младите автори беше поетът Петър Алипиев. Бел.м., Г. Б.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|