Въведение ІІ

("Санаториумът на интелигентите") ДУХОВНА ЕНЕРГИЯ

25.11.1998. Престолонаследникът на Великобритания ни оказа кралска чест - долетя и кацна в най-престижния тракийски град на Европа, за да види как живеят върху собствената си смет жителите на най-големия цигански конгломерат на континента. Двайсет и шест елитни британски журналисти документираха с кино- и фотокамери историческата разходка на принц Чарлз из бунищата и лайната на Столипиново. Очевидно кралското семейство е разтревожено повече за ония, които основно консумират западните помощи за България. Всяка седмица почти срещам съобщения във вестниците за българи, които са сложили край на живота си... И не защото не умеят да страдат! А защото не знаят да се оплакват - нищо, че цял живот са работили съвестно, плащали са си данъците и сметките и са спазвали Десетте божи заповеди и добре преписаните от Запада закони на тая калпава наша Република.

22.12.1998. Източноправославната версия на християнската религия, казват, била най-човеколюбива, най-близо до първосъздателя на църковната институция апостол Павел. Народите, които изповядват източното православие обаче в момента са най-закъсалите на континента: Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдавия, Сърбия, Черна гора, Македония, България, че дори и Гърция, чийто просперитет се дължи на факта, че заможният Запад я гали и ухажва заради елинското й минало... Дали католицизмът и - в още по-голяма степен - протестантството не са по-пригодни за човешката двулична: между Дявола и Бога - природа?

Може и да греша. Но да не си помисли някой, че ми е тясно в кожата!... Харесва ми това, което съм: харманлийските "тъмнини дълбоки" (бащиният ми род), калугеровският трепет пред бумтенето на големите черковни камбани, перущенският романтически авантюризъм с едни мотики да се изправиш срещу империя, вбила нозете си в три континента и въоръжена до зъби, ръководена от майстори на военното изкуство, притекли се от Западна Европа поляци, немци, австрийци за нейни наемници и ръкоположени в сан паша.

Поради что нашите първи люде заемат стойка на провинила се ученичка, дойде ли ред за преговори, общи дела и продажби на български имот!? Може би парите, спечелени с честен труд от българина, миришат по-зле от западните пари!? Като просим заеми от богатите западните банки, нали не иде реч за милостиня, а за суми, които и правнуците ни ще изплащат с огромна лихва до последния цент!? Тогава защо тез признания в лоялност, която никой не ни ще! Защо това пълзене по колене, по лакти с притисната длан пред изгладнели уста, лееща благи желания "Господ здраве да ви дава! Здраве и берекет за Вас, благодетели!"

Пак ще гласувам за СДС, и не че са ми симпатични, а понеже не виждам по-засвета сред кратуните, изложени на политическото тържище. Все някой трябва да управлява! Отвратителното е, че и седесарите се главозамаяха: вълнуват ги само личната банкова сметка и дереджето на крадливата им партийка, въобразиха си, че са по-важни от народа.

23.12.1998. Тия дни лош човек утрепал милия Татарчев приятел Иво Карамански. Ами да, крайно време е значителни личности - гребеца Карамански, професора Велко Вълканов, Батето - зорко да ги охраняват като редки екземпляри на чезнещата от нашите географски ширини гениалност... Не е нужно актьори да се търкалят като смахнати по сцената, да кукуригат и пелтечат, да гримасничат и се правят на щури, че да ни веселят. Достатъчно е чат-пат да пускат на живо въпросния господин по националните TV, та да си оправяме настроението... Пред Чочо Попйорданов предпочитам Велко, ами да!

Детайл от теркя му на общуване in live на господин Вълко... Водещата популярно предаване, уплашена от гневния му тон и буйни жестикулации, шепне умолително: "Ама не бива да се вълнувате, професор Вълканов. Какво казах! Аз не ви противореча"... На което великият приятел на Саддам, Фидел и Милошевич, на кръшните кюрдски партизанки и арабските терористи-воини на Исляма, отвръща в присъщата си патетична гама: "Кой се вълнува? Аз!!! Аз не Ви се сърдя, госпожо, не ви се карам. Моят повишен тон е израз на моята духовна енергия, уверявам Ви". Забележителен шоумен! Само дето не заби няколко шамара на горкото момиче.

Говоря не само от името на анонимния гражданин на Републиката. Говоря и от името на моите мъртви родители, приятели, близки. Сега, след тяхната смърт, мога вече да открия: Те съвсем не бяха анонимни хора, а личности! Да, понякога с отвратителен, опак нрав, но винаги наясно със себе си и света. Не лъжеха повече от необходимото, за да оцелеят. Почти не крадяха. Печелеха основно - освен в редки случаи - от труда и настойчивостта си. Бяха това, което са; ни грам, нито милиметър повече.

Вярно, съдбата ги пощади, та не им се наложи, доколкото ми е известно, да лицемерничат, да кършат гръб подмазвачески или да се перчат по Панаирите на суетата. Мога да го кажа без заобикалки: Представям се, че говоря от свое име; самата Истина обаче: изразявам тяхното меродавно, подпечатано с респектиращия печат на Смъртта искрено становище. Мисля, в някои отношения щяха да са далеч по-крайни от мене... И да искат, нищо от това, което са сторили, не могат да променят, префасонират, преиначат, да се представят в благоприятна за световната конюнктура светлина. Край! Станалото - станало! Тяхното благородство е в скромността им, в смирението, с което нощем, когато си мисля за България, ме гледат и отговарят мълчаливо на тревогите ми.

Не мога да съм съвършен като тях. Може би ще бъда някога, но засега все още ми се живее; имам куп неуредени сметки тук и там (в Рогош, например - най-дребната!), вътре в себе си и навън, между хората.

"Иво Карамански и Иван Татарчев, колкото и да са ти противни, са българи - нашепват ми моите мълчаливци. - Единият все още сее зловоние, но и двамата са свързани с твоя български генетичен код. Не ги мрази дотолкова, че да скъсаш връзката си с българския им нрав и корен! Ние не сме многолюден народ, виждаш... някакви проскубани шест-седем милиона, между които сбръчканите и уморените са мнозинство. Малко сме, значи, а от друга страна - добрият стопанин не броди като вълк сред стадото. Те, човече божи, са овци от твоето стадо. Приеми ги със сърцето, приласкай противните им фигури, погали ги по косицата, по челцето, по темето. Не ги отпъждай в мислите си. Виж, стоят пред теб, анонимния, като пред храм - чакат да отвориш врати, да ги допуснеш до олтара на твоята Любов... Не бъди жесток, сине!

Защото те са слаби. На слабия му е простено да се защитава, като се прави на страшен; те затова така се перчеха досега - защото малодушието е изгризало отвътре душата им. Но това, което са (и живият Татарчев, и мъртвият Карамански), има значение за теб, за България... Понеже са добър пример как не бива да се живее, как не бива човек да се съсипва заради власт, богатство, слава. Не забравяй, България има нужда както от добрите, така и от лошите. Добрият стопанин наглежда стадото си, не го дели, не го разпилява".

Ей така ми говорят моите мъртви прадеди и родители. Но аз все пак съм жив и грешен; смирението, към което се вглеждам като към тих пристан, все ми убягва, все нещо ръмжи у мене като хищен звяр, надушил плячка за разкъсване... Зле унижиха моя народ, за да им простя в мислите си, да ги погаля с любов като блудни, и затова - скъпи, особено скъпи, страшно скъпи... противни мои синове.

tisss

Екстри: