Чета твоето есе и намирам ето тези думи:: "Стадото не е по-голямо от пастира, но народът е по-велик от своите водачи. Без стадо пастирът какво е… В опозицията "народ-власт" все пак народът е невидимата страдаща, но раждаща и отглеждаща своите властници велика Сила. Те си въобразяват, че вършат каквото са си наумили, но всъщност са изпълнители…” и т.н.
Знаеш ли, чета иначе интересното есе, и се питам: как е възможно интелигентен човек като теб да остане в плен на толкова дискредитирани представи. Позволи ми да ти покажа, че е крайно немодерно това, което казваш: така се е мислело в 19 и 20 век, а сега вече сме 21!
Казваш: "Без стадото пастирът какво е?", а малко по-надолу "народът е раждащата своите властници велика сила". Това знаеш ли на какво ми напомня? Преди време марксизмът-ленинизмът-комунизмът казваше: "КЛАСАТА е великата сила, КЛАСАТА никога не греши...", и също поетът коленопреклонно добавяше: "... какво там значи някаква си личност?". Фашизмът и нацизмът в същото време са благославяли народа, но забележи добре: и двата най-варварски режима, благославяйки тоталности от рода на "класа", "народ", "партия", все пак на дело най-високо са поставяли... Вожда, Фюрера, Тато и дори намиращия се сега на смъртен одър... Команданте Кастро, последният голям диктатор (ако изключим чучелото Ким Чен Ир).
Та сега такива като теб, за да изглеждат "демократични", на мястото на "Класата" поставят... "народа-стадо", а пък личността ("вожда") най-лицемерно се поставя долу, за да се подчертае "величието на народа". Също по косвен път се демонстрира "любов към народа" от рода на тази, която най-безсрамно и безскрупулно показва "бащицата Първанов", Гоце де. Та всички обичат твърде много народа, като се почне от хаплюто Първанов, та се мине през "фюрерчето" Волен, през "мъдрия Симеон", през "народния трибун дон Бойко", през “славният Слави”, през плямпалото Вучков и пр., и пр., всички до един се кълнат в любов към народа, милият толкова силно обичан наш народец... как ли се чувства от тази толкова силна, непосилна даже любов...
Та и ти си в тази разнолика компания от "любители на народа", да те попитам: не ти ли е малко неуютно в такава компания?
Аз пък ти казвам нещо различно.
Личността е най-важното, не народът. Народът се състои от личности – и, уви, от твърде много безличия. Личността е живото и реалното, а “народът” е фикция и абстракция. Ето затова не по друго се познава колко струва един народ, а се познава по това какви са и кои са неговите лидери. На нас “лидер” днес ни е “Гоце” Първанов, това добре ли говори за нас? Едва ли това e голяма чест.
Работата обаче е онази безличност, която през всичките тези години комунизмът насаждаше сред нас, да бъде из основи подкопана и да се родят колкото се може повече смели, свободни, отговорни личности. Иначе България да не чака добро.
А отдолу казваш: "На чаша бира вчера убеждаваше ме един приятел колко масовият българин не проумява каква ценност за България е възкресителят на демократическия централизъм, вождът, т.е. Командирът, г-н Иван Костов". Уж го вметваш ей-така, но не чувстваш ли колко е злобна и обидна тази вметка?
Защо ли? Ще ти кажа...
Защото сред тази разнолика компания, съставена все от страстни любители на народа, има една личност, наш съвременник, която всички тези “народни любители и любимци” най-единодушно мразят, и която (както твърдят единогласно всички медии, и то така, че да ни проглушат ушите!), същият този многообичан народ особено и най-силно мрази. И тази личност, омразна и мразена, се нарича… Иван Костов. Аз не съм от поклонниците на Костов, сигурно е че и сред тях има лицемери и мекерета, но съм крайно заинтригуван от този феномен на “всеобща любов-омраза".
Защото Костов (съдя по поведението му като публична личност, като министър-председател и сега като лидер на опозицията) е различен от цялата тази пасмина, която изброих по-горе. Той никога не говори за безразделната си любов към народа, а той, забелязал съм това, говори – единствен при това! – за съвсем други неща. Чувал съм го да говори за това, че като личности трябва да се опитваме да бъдем силни, да издържим, да се борим за успеха си, да постигаме със свои сили благоденствие, да не чакаме държавата да ни “оправя” и т.н. Спомням си едно интервю на Костов преди време, и то по Хоризонт, по време на което една журналистка си позволи направо грубо отношение към него, а той беше действащ министър-председател. Тя го настъпи за това, че хората у нас били бедни, че било тежко, а Костов знаеш ли какво каза? Каза това, предавам думите му по памет: “Наистина е трудно, и на държавата в момента е трудно. Но трябва да издържим. Трябва и всеки да се опита нещо да направи за себе си, да започне бизнес, да прояви инициатива. Друг изход няма...” Тогава журналистката го прекъсна: “Но как така, та хората са бедни, нали се иска капитал?!”. И Костов каза, че най-голям капитал е самият човек, че когато човек повярва в себе си, тогава винаги ще намери изход. Каза също, че ако един човек е решил да работи за успеха си, никой не може да го спре, той дори може да вземе кредит, да ипотекира имот, да заложи дори жилището си. Тогава умната журналистка му се изсмя най-нагло в очите, а пък той спокойно каза: “Да, госпожо, ще ви кажа като икономист. Това, че хората имат собствено жилище, е възможност, която би трябвало да използват. Съвсем нормално е да се вземат кредити срещу залог, и това да бъде старт на един бизнес. Но се иска смелост, готовност за риск, иска се мисъл, за да направиш много изчисления. И едва тогава да вземеш кредит. Така се прави по цял свят…”. Журналистката с глас на краварка пак му се изсмя в лицето, а Костов едва по-късно, по друг повод, когато тя мина всякакви граници, си позволи да каже: “Госпожо, моля Ви, все пак разговаряте с министър-председателя, мисля, че това не е възпитано!”. И толкоз. Скандала беше раздут от вестниците, не може да не си го спомняш. Журналистката стана “народна героиня”, обра овациите че поставила “натясно” т.н. “Командир”, народът приспивно се сепна и запомни само това, което медиите му внушиха: “Вижте колко е лош Костов, вижте колко е злобен Костов!”. А аз пък запомних неговите думи и с кредити успях за това време оттогава да издам три свои книги…
Та Костов говори обратното, той не говори за народа, той не говори и за “хората”, а той разговаря с човека, той търси сред нас личността, той апелира към свободата ни. Дали пък точно заради това толкова... не го обичат?
Знаеш ли какво, май време е да изразя тезата си.
Народ, “класа”, “партия” не могат да бъдат обичани. Любовта към народа е лицемерие. Може да обичаш този или онзи човек, можеш да мразиш този или онзи човек, но както не можеш да мразиш цял един народ, така не можеш и да обичаш цял един народ. Когато чуеш някой да се кълне в безразделна любов към народа, ако чувствата ти са здрави и неизвратени, трябва да разпознаеш в него лицемера, лъжеца, шарлатанина, мекерето, за което говори Алеко. Народът не може да се обича, той не може даже да се почита. Можеш да почиташ само отделно взетото човешко същество, само този или онзи човек.
Защо ли? Ще ти кажа.
Защото “народът” като такъв не съществува реално. Народът е дума, общо понятие, абстракция. Народът това сме ти и аз, моят съсед, жена му, реално съществуват само конкретни индивиди, които са толкова различни. Боже мой, нима не разбираш тази проста истина?! Ти нима никога не си обичал?! Можеш ли да обичаш “жените”, кажи ми поне това? Или обичаш само “ето тази жена”? Да обича “жените” може само любимецът ти дядо Стефчо, който е напълно безопасен за жените. Да обича “народът” може само оня, който не знае що е любов…
Ето защо е непонятно за разбиращия какво е любов (и също за разбиращия какво е народ!) да се обича народа. Народът – това са толкова различни хора, някои от които можем да обичаме, други да ненавиждаме, но повечето ние просто не познаваме. Как да обичаш онзи, които не познаваш, когото не си срещал даже?
Мисля, че вече ме разбра.
А за Костов (понеже така или иначе подхванахме тази тема) ще ти кажа, че също толкова странна и непонятна ми се вижда тази “всеобща” и “общонародна” ненавист към него. Той е “най-мразеният политик”, а другите политици, явно за да ни баламосват (не че ние тях пък ги обичаме) ни проглушават ушите с това че ни обичат “всинца нас”, та по обиколен път след това медиите да ги обявяват за наши “любимци”. Знаеш ли кой най-много обича днес народът? Естествено че знаеш, това знаят всички, народът обича… дон Бойко и веднага след него… Гоце Първанов! Серьожка Станишев също е обичан.
Знаеш ли, аз пък не искам да ме обича… Първанов. В тези предизборни дни Първанов се е превърнал целият в любов. Всички обича, любовта струи на талази от всяка негова фибра. Аз обаче не искам той да ме обича. Вижда ми се гадно. Аз не искам Първанов да ме обича, защото Първанов е там, за да работи, а не да ме обича…
Само Костов обаче всички мразят.
Усети ли, че “тук има нещо гнило в Дания”?
Знаеш ли, тоталната “омраза” към Костов (тук слагам настрана влиянието на медиите, някои от които взеха доста суха пара за да подклаждат “народната ненавист” срещу Костов!) е най-големият комплимент за Костов.
Защо така ли?
Ами ще ти кажа.
Сред тази маса от любители и любими от народа има една личност, Костов, която явно е толкова различна, че са я удостоили с “всенародна омраза”. Това означава (за ония, които разбират): Костов е различен, той не лъже, той говори различни неща, той не лицемери, той казва истината, той е разумен човек, Костов е човек. Ето това последното може би е най-важното. Костов е човек. Защото само човек може да бъде мразен. Когото мразят, той е човек. А това е чудо на нашия политически небосклон, осеян все с “любимци”, които уж обичаме, за които ни натрапват “всеобща любов”, но от които си патим толкова години вече.
Костов, нека да не забравяме, направи много за България. Това дори и най-заклетите му врагове не могат да отрекат.
А за фалшивата любов на любителите на народа към самия народ и за всеобщата любов на народа към своите любимци просто не ми се говори. Тук всичко е лъжа, тук всичко е тотална наглост.
Разбра ли сред кои се нареждаш със своята така наивна “любов към народа” и със своята толкова искрена ненавист спрямо Костов?
Това исках да ти кажа. Все прости неща, които обаче не разбираме и за това си патим. Съветвам те повече да помислиш над моите думи. Моля те даже. Защото идат избори. Защото си избирател като мен. Защото в нашия избор зависим един от друг. България за всички е една. Да, избори идат. И “любимците на народа” ще ни удавят от любов...
Редактирано от filopsy (14.08.2006 20:18)
|