Въведение ІІ

Ти, жалък, подъл, скучен шут - прощавай!
За по-голям те взех: каква съдба!
Но виж, опасно е да се стараеш
премного...

Уилям Шекспир, "Хамлет", из ІІІ действие

("Санаториумът на интелигентите") АРТИСТЪТ

17.01.1999. Изкуството изобразява, а не обяснява. Обясненията са отвъд, последица от импулсите, раздвижени от пристрастия и образи. Задача на артиста е да събуди безпокойство, да изгони застиналата делнична пепел от жизнеността и творческата енергия у човека. Един Балзак, като образ на обясняващия докрай, ми е непонятен; смятам, ме амплоато му би трябвало да е в архивистиката, икономическите анализи, социологията, ако щете - човек на науката, но защо непременно писател!

"Случаен" щрих в платното на голям творец понякога съобщава повече от тонове скрупульозно осчетоводени факти. Артистът именно с това си умение е божествен. Какво, да не искате доказателства за обективност и безпристрастие у него? Не мисля, че Творецът (или самият Господ) е бил когато и да било безпристрастен, т.е. неангажиран. Отворете Стария завет и се постарайте да откриете зрънце обективност и порядъчна разумност от тая, която ни е нужна в делничния живот... Няма такова нещо. Там логиката е космическа, но не и човешка.

Времето няма власт над истинските прозрения в изкуството. Формата, словосъчетанията избледняват, архаизират се; ароматът на изкуството е отвъд сенките на думите. И подир 2700 години зле преведените стихове на Сафо продължават да излъчват към нас духовна аура, което ще рече: страст и жизнелюбие. Страст и жизнелюбие - ето стихията на артиста.

Което е важно за оцеляването, то като че ли се е съхранило. Това добре ли е?... Разбира се!!!

Поради разни обстоятелства обявяват сръчния версификатор за творец. Когато измрат всички, които са го виждали на живо, тогава нещата си идват на място. Суетата отлетяла, останали да се подмятат някакви късове от напомпания фалшив образ. С двайсетте си миниатюрни стихотворения в сборник за неизвестни автори, сполучливо назован уж на шега "братска могила" или "обща гробница", Йордан Кръчмаров от добруджанското село Гурково за мен е много по-значима стойност в лириката от трудолюбиво-неуморния Иван Николов, родом нейде из хасковските села. Днес и двамата са мъртви физически, но духом Данко стои къде по-високо от някогашния широко известен на публиката у нас и в чужбина поет, преводач и главен редактор в издателство Иван.

Литературна награда с името на Йордан Кръчмаров, доколкото ми е известно, има учредена от Добричкия писателски кръжец. Литературна премия с името и в памет на Иван Николов всяка година учредява и пловдивската бизнес-дама и радетелка на литературата Божана Апостолова. Кое от двете отличия е по-ценно?

Иван Николов умееше да се пласира; Данко Кръчмаров бе разхвърлян и неумел дори в стиховете си. И въпреки това... И въпреки това!

Литературната буболечка Петко Рачов Славейков (вж. Пантелей Зарев, "Панорама на българската литература, т. І,1966 г., 171) от Търново, искрено влюбен в България и всичко българско, прави през 70-те години на ХІХ век една изящна поема - "Изворът на Белоногата". Общественото пространство на поробена и току-що изскокнала от робството България е изпълнено с неговите вестници, книги, надежди, хленчения. Стига до депутат в Учредителното Народно събрание, народен трибун, обаятелен оратор на лакърдии от парламентарната трибуна. Обичан е. Уважаван е. Широко известен. Ценен и хулен, въздиган и пренебрегван, винаги в центъра на обществените вихри. Без съмнение той е един от предтечите на българските върхове в литературното изкуство. Споменатата поема е ненадмината по изяществото си и досега.

...Тогава защо не ми е на сърце? Дали заради аромата на пот, който се просмуква от цялата му родолюбива дейност?!

"След обилна - по селски - вечеря..." Стих от Иван Николов. Така почва едно от хилядата му стихотворения.

"Легнал съм между щурците..." Така пък почва цикълът "Цялото ми богатство" в сборника "Общежитие" (изд. 1985 г., с. 126). Общо единайсет поети, кой от кого по-неизвестни. Но това тук е Данко!... И мисля, че между двамата именно Данко е големият, а не трудолюбивият и етичен Иван.

Защо ли ги деля?! И двамата са орачи на българската поетична ниво. Или... Иван е орачът на нивата, а Данко - пилето над полето.

Подсказано от Re. - "Кардиф" била предназначена да се чете при по-особена обстановка. Вечер. Свещи върху свещника. Уиски "Балантайн" в кристална чаша. Цигари "Кралски Ротмънс", тънки, дълги... Романтични аромати, аристократично пренебрежение към формата, грубовата на места фраза, под нея - нежност, печал, есенни пространства самотност, движения или застиналост, която ги прикрива. Гордост на просяк, смирение на отшелник.

Пропуснах - и камерна музика, долитаща някъде издалеч. Или симфонична, например - Бах, може би Моцарт, Шопен, Шуберт... Не, мила; предпочитам "Литургиите" на Чайковски.

Момченце, какъв е тоя сплин!... Загиваш ли?

23.01.1999. Обади се сестра ми. Забравил съм, че днес й е рожденият ден, виж ти! Някога много я обичах, милата ми сестрица. Тя още си мисли, че съм й близък, пък мен драмата й отдавна не ме вълнува. Същото се получи първо с бившата ми съпруга, после и с Мария, за която насмалко да се оженя... Ужасно е, но е истина: някога имената на тия жени са ме вълнували; днес като да назовавам мумии отпреди три хиляди години.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: