ЛЮБОВТА НА ГАРВАНА
Кой ме вдига посреднощ със гласче звънливо? Кой ми шепне: "Ти си лош!" и със смях залива?
Някъде открай света някой се обажда: търси мене - срамота! - даже ми досажда...
Сънен, чорлав, разгневен, тросвам се сърдито: - Хей, при теб ако е ден, тук лъщят звездите.
Нямаш ли си някой друг, с него да се чешеш? - Да, бе! Имам си съпруг, ала с него беше.
- Беше ли? Я се поспри, вгледай се в мъжлето как за тебе се мори, мила ми кокетке!
Че какво очакваш, хей, между нас да пламне!? С любовта не се живей, с нея - драми само...
Троснах й се. И се скри, отлетя във здрача. Ха върви сега, че спи! Иде ми да грача.
Пловдив, 15 август 2006 година
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|