Крайпътен ресторант

(ДАНКО) (6.) "НАЙ-НОВОТО Е, ЧЕ СЪМ ВЛЮБЕН"

ЗДРАВЕЙ, ЖОРО!

Най-после се наканих да ти пиша. Първо искам да ти кажа, че не съм забравил обещанието си да изкажа обстойно мнение за първата ти книга. Всички, които са я чели, казват, че стиховете са хубави и искрени. А критиците ги остави да си плямпат - и те, горките хорица, трябва да ядат хляб от нечия софра.

При мен нещата вървят нормално. Повече от десетина месеца не работя. Дори и не пиша. Не пиша така, както би трябвало, щом имам в изобилие свободно време.

Ако срещнеш някъде Стою Вартоломеев, поздрави го от мое име. В края на миналата година рецензира мои стихове. Неофициално, само за пред пишещите. После изглежда съм се запил идиотски, вечерта бяхме в Балчик, а осъмнах в Толбухин и сме се разделили, откровено казано - не помня как.

Очаквах да те срещна на VІ писателска конференция във Варна. Самата конференция беше нещо като хайд-парк. Всеки си говореше, каквото му скимне. И все даваха акъл за какво и как да се пише. Оставаше някой да се изправи на трибуната и да вземе думата за правописните грешки при изографисването на съвременния герой. Виж - коктейлите и обядите бяха добри...

Най-новото е, че съм влюбен в едно момиче, което няма осемнадесет години. Странно е, че то е просто лудо по мен. Какво ли е намерило в един човек, който - на прага на четиридесетилетието си, все още не се е ориентирал в живота?

Изпращам ти три сравнително скоро написани стихотворения. Изпрати нещо ново и ти.

25.02.84., Гурково

С поздрав: Йордан Кръчмаров

БЕЛЕЖКА от днешно време:

Данко не доживя своите 40. Третият инфаркт пръсна сърцето му два месеца преди да изпълни своите тридесет и осем. Купища преживени истории имаме с него: и авантюри, и скитосване по плажната ивици от Златните пясъци до Албена и от Двореца в Балчик до Таук лиман зад Каварна. От рибари по таляните и хора от прислугата по хотелските комплекси - ел.техници, спасители, водопроводчици, художници-портретисти до трактористи и комбайнери от селата Гурково, Тригорци, Топола, от Балчик до Каварна и оттам до нос Калиакра... мнозина от местните хора, дори пазачите зад курорта "Русалка" познавам благодарение на него.

Бяхме царе на авантюрите. Вечно безпарични, гладни, жадни за емоции. Той ме запозна с момичето, което стана майка на дъщерите ми Вера и Надя. Майка му леля Керанка често слагаше вечеря за двама и ни гледаше, свита отстрани как лакомо се храним. От глад веднъж налетяхме на гълъбарника в съседния двор. Леле, колко вкусни били печените полудиви гълъби! Купихме си нещо подобно на войнишки ботуши и след като прекарахме една нощ като хаймани и царе в луксозния по онова време хотел "Амбасадор" на Златните пясъци, понеже бяхме похарчили до шушка парите, скачахме по облите, изблизани от вълните камъни от Варненския курорт... кажи-речи, до самата Албена. И това - през мразовития февруари. И през Албена щяхме да профучим за към Балчик, ако не ни спря речицата Батова. И така нататък, и така нататък... Малка част от "подвизите ни" съм споменал в новелата "Ася", писана около 1976-та.

Пред мен е пощенска картичка с изглед от пристанището на Балчик, на гърба й - ето що:

26.06.86. Ние пристигнахме благополучно. Времето е лошо. Една страшна новина. Данко е починал на 14 май. Няколко дни след излизането на книгата му. Днес ще купя един букет и ще го изпратя от наше име на майка му. Не мога да повярвам, че е истина. Ася

Трима са застъпниците ми на небето: споминалият се на 54 години Михаил Берберов, който ме нарече пред сестра си "духовен брат"; 76-годишният Петър Петров, който в мигове на умиление казваше "Ти си моят учител"; Данко, който въведе помежду ни, когато бяхме 23-24-годишни изпълнени с дяволии млади мъже, обръщението "брат ми". Като оценявам едно или друго в сферата на литературата, мисля си - изразявам и мнението на тия трима мои кръвни братя по оръжие, а може би и по участ.

tisss

Екстри: