За съжаление, като го е променил, не е станало по-добро. Ето за сравнение двата варианта на втората строфа (стихотворението е осемстишие и първата строфа не е променил, пък и вече я има по-горе, в оня постинг):
На бавни глътки самотата пия.
Горчиво е, но тъй е отредено.
И кожата си с огън да измия,
ще си остана пак момче от село.
Тая напевна, женствена интонация съсипва онова чувство на гордост от по-ранния вариант: да, селянин съм, и такъв ще си остана -
На бавни глътки самотата пия.
Горчиво е, но няма как!
И кожата си с огън да измия,
момче от село ще остана пак.
Редакторът Петко Братинов е селски човек, би трябвало да види разликата. Поне в поезията си наш Петко е демонстрирал тая гордост на селянина, попаднал сред снобите в големия град.
Сменено е и многозначното заглавие "Самота" с шлагерното "До сетен дъх". Ето затова авторът не трябва да се доверява на редактора, а на собствената си творческа интуиция. Това го казвам като човек, редактирал текстове в течение на повече от трийсет години. Като съм предлагал на Данко да промени нещо в стихотворението, не съм пропуснал уговорката, че е възможно и да греша. Тая добавка не е за застраховка от моя страна, а за да се довери преди всичко на своя си усет.
Е, драги good zombie, доста се разпрострях, но дано има защо... Човекът на изкуството няма ли самочувствие на Господ, сътворил от хаоса земята, изгубен е: хищниците ще го изядат с парцалите.
Бъдете здрав!
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
