Крайпътен ресторант

(ДАНКО) (7.) "ИСКАМ ДА УВАЖАВАШ СИЛНО СЕБЕ СИ"

Здравей, Данко!

Преди около месец или два в пловдивския университет ми се обади едно момче, което - по-късно разбрах - ми било ученик в Гурково. Мисля, че Станислав се казваше. Сега бил учител и учел задочно, та беше дошъл за някакви изпити ли, дявол знае какви. Та викам си, брат ми, май взех да си забравям биографията. Минало незабравимо!

Да знаеш, много се радвам, когато ми пишеш. Ами че, кажи-речи, съм си прекъснал въобще връзките. Почвам за подивявам в себе си, почвам да усещам как се наливам с някаква чисто мъжка злоба: дразня се от боклуци, които не заслужават да им обръща човек внимание, но мен ми се вдига кръвното. Сигурно и заради мен пък на някой друг му се вдига кръвното. Тя нама край, всичко е синджир-марка.

Искам да пиша ясно и отчетливо, така както си говори човек с приятелите. Не ме интересуват нито метафори, нито образи и прочие технически подробности. Усещам, че съм прав, но май все нещо не ми достига, та имам чувството, че гласът ми мутира като на току-що влюбил се осмокласник.

Стойо Вартоломеев и да го срещна, няма да го поздравя. Ти си много по-достоен от някакъв пописващ лит.критик. Искам да уважаваш силно себе си, какъвто си. Пий с него, но не забравяй, че поетът само на обикновените хора, т.е. - на народа си, е длъжен да сваля шапка. Остави го тоя Стойо; мисля, че си няма собствено мнение, ами се ослушва "големите" какво си приказват.

За конференцията - да я пропуснем с мълчание... Има по-важни неща. Например това, че си се влюбил! Ами то си е твой личен празник. (Дано да не си я разлюбил вече...) Завиждам ти. Аз нещо отвикнах от тия работи, нали ти казвам - един вълк-единак всяка нощ вие у мене и тоя шарен свят - женичките де, го гледам с голямо неудоволствие. Много рядко са между тях истински преданите, истински интелигентните, повечето са едни патки, дето само гледат да изкарат някое удоволствие за себе си, както кокошката чопли костелив орех.

Мисля, че си много добре ориентиран в живота. Просто характерът ти е такъв, да не се застояваш, да си едновременно навсякъде, като добруджанския вятър, а!? Май това ще да ти е харесало и твоето "невръстно момиче". Хубава ли е поне? Да не е някоя крокодилка, че то... Впрочем, ти имаш добър вкус. Истина, завиждам ти!!!

За стиховете... "Солари" ми харесва най-много, макар че като сюжет и идея съм срещал нещо подобно и другаде. За мен то е един вид предизвикателство: ето човека върху фона на вечността; всичките идеи и идеологии "отиват на кино" пред каторжния живот на най-обикновените хора. Трудът като идея, тъжна работа е това стихотворение, тъжна и хубава. Звънти ми тая сол и между зъбите, кара ме да си мисля за себе си, за човечеството - тая сол... Но има да се доработва, защото си го вкарал всичкото хубаво и горчиво в едни предвзети строфи. Впрочем, не ми вярвай, това е мое усещане - че технически не е доизпипана работата. По-важното е, че стихотворението "звучи"... Това е най-важното. Другото е занаятчилък. И така е добре!

"Кози след дъжд" е хубаво като видение, като картина. Но е твърде общо казаното в него и не ме кара да мисля.

"Може да е всичко" - изстискал си го като лимон, като портокал тоя случай - истински или измислен, все едно. Но философският ти възглас в последната строфа ми се вижда насилен. Тук мисля, че не греша.

Общо взето, трите стихотворения ми говорят, че в момента си в процес на едно постепенно обръщане към обикновеното в живота, към осмисляне на това "обикновено" и превръщането му в естетическа категория, в изкуство. Ще ми се да си повече личен, па нека да е и с риск да не изглеждаш така изящно, както сигурно ти се иска. Разбираш ли ме? - една антична ваза, изровена от тинята на морето, ще ми е много по-ценна, ако виждам в нея отпечатъци не само от пръстите на майстора, но и следи от ръждата на ножа, с който е било прободено сърцето му. Толкоз!

За мене... Подготвил съм ръкопис за втора книга стихове. От два месеца вторият екземпляр съм го дал у Емил Калъчев от пловдивското издателство с уговорката, че няма да го предлагам на издателството, а че Емил ще ми каже общото си впечатление. Казах му, че искам да се пробвам на по-широк терен, а той май се обиди - взе да ме убеждава, че пловдивското издателство имало добро име и т.н. Накратко, спукахме се и двамата от куртоазия: аз - да не си помисли, че се натискам да печатам в изд. "Хр. Г. Данов", той - да не би аз да си изгубя доверието в издателството. Пък може и така да ми се струва.

Стиховете, дето ти пращам*, не са добри, но понеже за мене това е нова мелодия, искам да чуя ти какво ще кажеш. Пък може и да са добри, защото поръчката за тях си е от мене. Жалко, нямам под ръка нещо любовно-интимно. Просто, сега съм на друга вълна.

Извинявай за дългото писмо, т.е. извини ме за дългото писмо.

18.ІІІ.1984 г., Пловдив Ж.

Бележка:

Стихотворенията на Йордан Кръчмаров, пратени с писмото от 25 февруари 1984 година, ще пусна в следващия постинг тук, в тая тема.

tisss

______________________________________________
_{* "Агитатори", "Поколение, здравей!" и "Съседът, моят приятел".}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: