И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА
На нашите любими момичета
Не знам защо, но силно искам... със накити да те обсипя,
червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз...
Аз, дето обожавам риска, със риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.
Не знам каква е таз магия - край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз – дето мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти... изкушила даже мен.
Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези наравно със Светия Дух –
със мене хич не им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом тихо влезеш, превръщам се във Мечо Пух.
Върви на майната си! Тичай! Събличай се и просто лягай
със всеки, който те желае, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга:
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!
Ще те зарежа. Ще се махна. И ще усетиш тая драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай.
Животът е една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай.
Пловдив, 18 август 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
