Въведение ІІ

(Санаториумът на интелигентите) ЧУВСТВО НА ПРЕКЛОНЕНИЕ (2.)

_{Продължение от 05.02.}

Какво откривам... Ами че световната цивилизация открай време е изградена върху чувството на преклонение. Само че ако християнството дори в своя първи стадии, т.е. Стария завет, все пак споменава небесата, космоса над тях - нещо далечно като красота, но заплашително близко като влияние, и все пак не особено познато... в древното индуско мировъзрение човешкият разум волно си шета направо сред гигантските фигури и силуети от една религиозна менажерия, структурирана, изтегляща нишки нейде много издалеч, от някаква велика бездна на разумността и познанието, от космоса - в буквалния смисъл на думата, чието първоначално значение на гръцки се свързва с понятието "красота".

Израснал съм в прахоляка на Тракийската пръст и не се стъписвам от авторитети, божества, гурута, вождове, лидери на партии и партийни секретари. Вероятно да не приемаш религиозния екстаз като инструмент за познание е пак особен вид религиозен фанатизъм, макар и с обратен знак. Разочарованието от комунизма, с кресливите му възгласи "Ние строим пътя, пътят строи нас!", "Да построим живота нов!", "Човек за човека е брат!", "Всичко за човека, всичко в името на човека!", "Човек, това звучи гордо" и други подобни, превърнали се от клишета в емблеми на епоха, надъхана с омраза именно към най-човешкото – да се мисли... Та ето това разочарование от комунизма у моето поколение източни европейци и тоя страничен ефект – отвращението, ни подсеща да търсим в основата на всяка религия или философия какво тя носи на човека: плащ от кактуси и трънен венец или човеколюбие, т.е. – състрадание?...

Индуизмът, например, появил се като религия чак през VІ век, основаващ се върху браманизма и будизма, представя нещо значително по-мащабно от християнството. Ако Иисус ходи като човек сред човеците по грешната земя, образите във ведическите текстове, от които пие сила индуизмът, бродят като вселенски представи за йерархия, пронизваща въздушната обвивка на нашата планета и фокусирана като източник на гигантски духовни протуберанси въобще над представата ни за вселената. Ако това не е продукт на извънземен разум, тогава какво е! Самите манускрипти с тия носещи се към нас из недрата на древността облаци от послания не отчитат каквато и да е хронология, а твърдо настояват: става въпрос не за последователни, естествено и постепенно наслагващи се пластове от открития и прозрения, а за информация, получена накуп в строго определена точка от миналото. Като взрив от знания за света.

Интересна ми е йерархическата структура на тия представи, която у мен, скарания с математиката, напомня математически модел, подчинен на предварително зададена прецизна формула. Популярна мисъл на Айнщайн витае в кабинетите по физика из училищата по света: че най-озадачаващото за нас е именно фактът, че всичко във вселената се поддава на строгите и безлични формули. И в музиката - най-експресивното, най-имагинерно и най-достъпно сред изкуствата – то личи най-отчетливо. В стереометрична, т.е. – в пространствена, проекция това изкачване от невежествената кал към билото на информационните масиви е пирамида от хиляди етажи над човешкото съзнание.

Друго съществено... Не само в ортодоксията, католицизма и протестантството, но и в другите световни религии и религиозни школи – при тях понякога и в най-жесток вариант - страданието, съзнателното самобичуване на плътта, самоунижението – колениченето пред обявен за авторитет, целуването на ръка, пълзенето по колене и лакти, гърченето в праха, миенето на чужди нозе, цитатничеството до полуда на текстове от "свещено писание" (обикновено посредствена компилация с хищническа цел) или книжле, изпълзяло изпод ръката на някой банален "Баща на народите"*, "Велик кормчия", "Архитект на мира"***, нов месия в нова полуда**** или изобщо Идиот, призоваващ към ритуални самоубийства или масови кланета на неверници в името на висша цел... - всички тия издевателства над естественото живеене ни ги пробутват като преддверие към духовно просветление, а тук направо се говори за коренно противоположните дух и материя, като духът – разбирай в смисъл "вселенско енергийно ядро", е непознаваем за сетивата. Към самата природа тия странни мъдреци гледат като към експеримент на Свръхразума-демиург. Ужасно!

Не ми се нрави човека да виждаме като играчка в изящните длани на Твореца. Исусе Христе, върни ми уюта на любовта! Макар и да не вярвам особено силно, че съществуваш, с теб поне мога да разговарям, да искам, да споря. А как да си разговарям, например, с върха Джомолунгма, като е толкоз мразовит, толкова недостъпен и съвършен, забил нос отвъд очертанията на света, който познавам и в който живея несносно, но все пак щастлив...

Дали християнството не е само опит за очовечаване на послания от извънземните ни родители, популярно четиво в резюме (в притчи) за простодушния и елементарния!? Пет хиляди години назад отмества спомените ми за началото на редицата цивилизации; всъщност, опитах се зад недоволството си да смиря своето възхищение от тая прабаба на съвременните философии. Още веднъж – изяществото в тая своего рода кристална математическа пирамида и пренебрежението й към понятието "време" за мен лично са следа от надчовешка гледна точка. Следователно, не искам и да я зная!

Защо ми е рентгеново зрение?! Не ми е драго вместо пухкавия сиамски красавец, който ми се мотае в краката или – както сега, например – бута с муцунката си, озадачен: какво скърцам, защо шумоля... не ми е драго вместо сиамеца си да виждам зъбат и ноктест скелет на дребен домашен хищник за мишлетата. Колко нежна е несъвършената човешка природа! И дали литературата не е весело мостче (както и другите изкуства), прехвърлено над скалистата бездна между Живота и Смъртта, между Тук и Отвъд, между горещите чувства и хладния свръх разум?! Ала животът най-игриво бълбука из реките и потоците на делничното битие, докато високо изявилият се разум – отвратително! – лепи некролози по тарабите на световните гробища.

_______________________________________________________
_{* Й. В. Джугашвили (Сталин).}

_{** Мао Дзедун.}

_{*** Л. И. Брежнев.}

_{**** В "Елегия" на Ботев: "...предател верен и жив предвестник/ на нови тегла за сиромаси,/ нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си..."}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: