Въведение ІІ

Системата на представителство не е нищо друго освен управление посредством общественото мнение.

Бенжамен Констан (1798-1874)

(Санаториумът на интелигентите) ФРАГМЕНТИ ОТ ЕДНА ЛЮБОВ (1.)

11.02.1999. Четвърти или пети ден боледувам. Какво беше? Май че го изболедувах почти... Грип! Вече ми просветва. Интересно ми е с Маразовата* научна студия"Митология на траките". Уравновесен, това му е главното достойнство. Знае докъде е етично да се предполага и оставя отворени територии за логически упражнения (който желае).

Като кандидат за президент (откъм БСП) беше гола вода: речовит, интелигент-чаровник, объл, търкаля се на всички страни с еднакъв успех и все си стои като циганин в небрано лозе. Като учен-траколог обаче същият тоз "лимонаден Джо/Иван" е нещо коренно различно. Политиката все пак е изкуство. На изкуството е присъща динамичност, интуитивност, пластичност, жонглиране с реалностите; а господинът е типичен учен. Един Вацлав Хавел може да е успешен президент (макар и за 6-7 години само, след което почна "славното" му агонизиране като политик), всякакви мошеници и канибали могат да бъдат (и са!) успешни политически лидери... Но един Айнщайн, Нютон или Питагор как да си ги представя лидери на крадливи политически дружинки!

Намирам у тоя Иван Маразов подкрепа на моя си хипотеза: че отделил се от масата, за да управлява - уж в нейна чест, човекът става чужденец спрямо собствения си народ. Изобщо, мисля си, властолюбието, под каквито и благовидни аргументи да се явява, е душевно заболяване, маниакалност. Както лудия го обграждат с възхитително пренебрежение и сакрална почит, тъй и властникът разхожда из народната "любов" претенциите си за величие и народът така го идентифицира като чуждо тяло, обитаващо непонятните пространства на далечен свят. Казано красиво и рязко, нацията се чисти от своите идиоти, като ги възкачва с многолюдни шарении в сферите на властта.

На стр. 165 от въпросната книга Маразов пише: "А многобройните царски имена на траките, производни от гръцката дума за вълк lykos, само напомнят, че в архаичното общество владетелят обикновено заема позицията на "чужд", т.е. на "извънзаконник"... Защо - "в архаичното"! Да не би днес властници от всякакъв калибър по света да са се отказали от пренебрежението си към законите? Тоя фалш, това лицемерие, тия самодоволни щастливи усмивчици (вижте лъчезарния Иван Костов, когото filopsy е закачил за илюстрация към репликата си от 14 август!), това задебеляване на гласа (у Георги Пирински, Юнал Лютфи, Емел Етем, Владимир Дончев, което подсказва подчертано самоуважение към собствената, така ценна персона), тоя нарастващ глад за овации - не са ли именно това симптомите на лудостта!? Ако не са шмекери или душевноболни, тогава защо им е власт? Струва ми се точно властта е погубила най-много даровити личности, като ги е приела в леденоблестящите си селения.

Та интересното в случая е какво е изкарало от равновесие един приеман с респект по целия свят траколог. Със зрение на сокол да разшифроваш жестовете на древното, пък да се мотаеш като пате в калчища из съвременността...

(2.)

Власт и властващи - да! Но за да не си въобразяват велики работи, личностите не бива да остават повече от ограничено със закон време в управлението на държавата. Престоят в казармата е дълг към отечеството за гражданина или поданика; престоят във властта защо приемаме да е нещо различно? За каква каста на пожизнените политици говорим?!

А монархът идиот ли е? ...Не е задължително да е идиот. Понеже неговата функция, както показват успешните съвременни западноевропейски монархии Великобритания, Испания, Швеция, Дания, Холандия, е не да управлява, а да обединява. Бих се чувствал горд да се закълна пред символите на родината си, включващи инородна царска династия, именно понеже: първо - за да обединява, не трябва да произтича от моето племе; за да имам респект към неговия стил и статут, той задължително трябва да е извън моето вродено племенно отвращение от стоящите над главата ми; и второ - четири, с мен, поколения мъже от началото на 1900 година вече бихме били свързани с един царстващ род, а не с президент, който е временна фигура, колкото и приятен да ми е тоя образ на уредил се в живота чиновник.

Така - говоря вече лично за себе си - симпатията ми към Кобургите**, каквито и грехове да им откриват, произтича не от самите Кобурги, а от факта, че прадядо ми Ненко Ангелов Керемидов, родом от Калугерово, Пазарджишко, е тръгнал за честта си, вдъхновен (или манипулиран, ако повече ви харесва) от цар Фердинанд през 1912 като доброволец да отмъщава за турските зверства над родителите му; дядо ми Борис Ненков Ангелов се е клел като сирак пред символите на България и НЦВ Борис ІІІ; баща ми Кирил отива и се връща като редник от унгарската Пуста, клел се в Царство България, а аз - като вероотстъпник, безродник и продажно копеле - съм се клел фактически не в символите на България, а в трицветен парцал сред подгизналия в дъжда хасковски площад, съзерцаван от политкомисарите на световната комунистическа революция. Пфу!!! Гади ми се, като помисля колко фино рязаха корените на цялото ни поколение.

Знаел ли съм за масовите разстрели на "вражески елементи и предатели", всъщност - за геноцида спрямо българската интелигенция след "славния Девети" (ІХ.1944-та)? Къде е Македония днес? Къде са българите от Одринска и Егейска Тракия? Кой планира разграбването на българските земи и имоти от Солун до Адриатика, от Северна Добруджа (делтата на Дунав) до Мраморно море? На сърби, гърци, турци, румънци ли да се сърдя, че са защитавали по-добре националния си интерес? А може би трябва да благодаря на коминтерновските функционери, че са ме отървали от "лапите на империализма", че ни превърнаха от народ-стопанин в народ-ратай на огромна мракобесническа империя?

Народ, който не разбира разликата между Русия на Чехов и Толстой и Русия на хитроватия красавец граф Игнатиев, разликата между разкошните руски мечтатели и творци и Русия на осетинеца Джугашвили, такъв народ наистина си заслужава съдбата.

В България лежат костите на хиляди руси. Объркана славянска орис! Едно знам със сигурност: човек трябва да бъде стопанин на имота си. Нали е ясно - на собствения си имот стопанин, а не на цялото земно кълбо! Затова и не ме плаши идеята за монархия. Просто монархът в съвременния свят може да бъде очовечен образ на цял народ, без да се въвира в мразовитите пещери на управлението... Не е ли драстична разликата между водещата самостоятелна политика, отчитаща всеки миг националните си приоритети България до смъртта на Цар Борис ІІІ (с всичките й скудоумия и слабости), и България подир това - лашкана като корабче без кормило по вълните на океана, лъчезарно предана на всеки, който я пожелай!?

Следва

_______________________________________________________
_{* Маразлия (от тур. "болест") Болен, болнав. Маразъм (от гр. marasmos 1. Общо отпадане на организма и психическата дейност поради старост или хроническа болест. 2. Апатия, безразличие, морална отпадналост. 3. прен. Западане, пропадане.

** Така съм го мислел през 1999 година. Утопия... предвид г-н Симеон К.! За да си монарх, все пак трябва да си личност. Бел.м. - tisss.}

Екстри: