Крайпътен ресторант

(ДАНКО) (11.) ПРОЩАЛНО*

ДВЕ ГОДИНИ БЕЗ ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

Крачи човекът по пътя си и скубе горите...
А как ще диша човечеството без гори?
Слиза твоят стихотворен Христос и скубе добрите -
А как ще живеем без добри?

Тъй си отиват последните бохеми-поети -
поредната крачка се оказва на онзи свят.
Тъй - без кариера, без стихосбирка, без проблем -
току-що вървяха, а вече съвсем не вървят...

Плаче сърцето ми за сърцето ти, всичко побрало;
така се пръскат сърцата, когато дават урок.
Даже скубят горите - там, на билото, като надежда бяло,
недостъпен за безкрилите, твоят козар е бог!

Йордан Кръчмаров се нареди сред князете на духа, които започват да живеят едва подир смъртта си. Мир на праха ти, повелителю на небесните стада!

БЛИЗКИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪСЕЛЯНИ

___________________________________________________________
_{* Донесли са го през есента на 1988-ма, на връщане от Гурково, дъщерите ми. Нямам представа кой е авторът на тая реминисценция от картина, образ и словесен ритъм, характерни за стила на Данко. Тоя некролог, отпечатан върху мизерна половин страничка лошокачествена хартия на - явно! - допотопна преса за плосък печат от типа "американка", е чудесен знак за обичта, с която се ползваше сред множеството най-обикновени хора тоя така непрегледно кротък в бита си български поет. После са се явили - сега научавам - пъстрите птици с лавровите венци: да повъздишат прочувствено: "Ах, какъв изящен Поет!"

Нашенска история! Да се смееш ли, да плачеш ли?!

Пловдив, tisss}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: