МЪРТВИТЕ*
В памет на Данко Кръчмаров, поет от Добруджа
Полягат мъртвите назад - крайпътни камъни.
Полягат близките, приятелите скъпи;
край всеки кръстопът, във всяко скъпо
на душата място
полягат - страшно хубави - приятелите
мъртви.
И не дървета, с плод отрупани, не ниви,
тежки класове налели; остават мъртвите -
жестоки знаци, че някъде оттук сме минали,
оттук е лъкатушил пътят ни към глъбините.
Оглушителна, владее тишината
над къщите, където мъртвите били са живи.
И как заекват врати, прозорци! Как сълзи
чешмата и отрупани от цвят дървета
протягат самота унила... Кървят под шумата
узрели ягоди и смесват се сезоните. Лозичките
с мустаци щръкнали приказват с вятъра. А
зайците се намножили доста. И гълъбите
подивяват вече. Странно,
как всичко живо мястото си пази,
как прилежно се развива и не спираш ти, Живот,
напред прекрачвайки с боси, напукани пети...
______________________
* От сб. "Кардиф" (1998), с. 71.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
