Цитат:

---

За нас, махленските дечурлига, това бяха Белогвардееца и Дебелата. Колкото Белогвардееца бе изшилен, жилав и кокаляв, толкова Дебелата бе пухкава и заоблена като добре натъпкана с перушина възглавница: нозете й под коленете, поне оная част, която виждахме, бяха дебели като стълбовете на уличното осветление... Бяха бездетни.

---

Колко странно...може би всеки има по един такъв белогвардеец в детството си.Моят беше женен за българка - също така ячка като описната от теб.За да не го приберат на връх 9 септември 1944 се беше оженил за нашенката и после беж доброволец на фронта.Там някакъв шрапнел му беше отнесъл част от черепа.Когато им ходехме на гости ( те бяха бездетни-късно се бяха оженили) с братми много обичахме да го пипаме по главата.Той с някакво извинително изражение
ни разрешаваше да натиснем леко с пръстче , и до като си задоволявахме любопитството обясняваше:
-Ето видиш, бум бомбата и няма парчето от главата
Нямам друг спомен този човек да е разговарял с друг освен нас - двете хлапета. Беше в една и съща лесотаксационна бригада с баща ми. Караше раздрънка "Молотовка".Щом спреше колата за да си свършат работа инжинерите, намираше една сянка , постилаше си някакво старо одеяло и заспиваше. Можеше да спи по цял ден.Само когато аз и брат ми отивахме да му досаждаме , с вечната си спокойна усмивка ставаше и тръгваше да ни угажда. Най-често слизахме в близкото дере и ловяхме риба с ръце.Един ден, когато разбрахме че охльовите се ядът, напълнихме буркан с туршия от еднокраките. След
като мина срока за почистване (изакването), той собственоръчно ги приготви и ни купи лимонада ( на онея години лимонадата беше си лукс).Разбира се майка ми и жена му му се накараха, а той стоеше гледаше топло и отнесено и само за свое оправдание промърмори:-Ами какво, деца...
И още един спомен имам за този човек. На "козята стена" в Стара Планина до като ме пазеше заедно с баща ми да не падна от стръмната пътека (вървяха един пред мен един зад мен )
изведнъж се покатери встрани. Донесе стрък еделвайс.
Баща ми тихо му каза :
- Що ме излагаш Савелич.Знаеш, че е забранено.
-Ами късмет носи.Дете да е късметлия.
И с усмивка ми подаде стръкчето.Дълго седя този еделвайс из албумите...ама при тея митарствания някъде се изгуби ( като късмета )
Ах да и никой от бригадата не го наричаше с малкото име ...дали някой освен в личен състав го е знаел?
Ей тисс -голяма провокация си! От мен да го знаеш

--------------------
"щастие за всички даром и никой да не бъде пропуснат"
А. и Б. Стругацки

Екстри: