Порто Фино

ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ В ЧЕСТ НА ФЕДЕРИКО ГАРСИА ЛОРКА

"Аз не поисках.
Аз не поисках да ти кажа нищо."

НА УХОТО НА ЕДНО МОМИЧЕ

И тая нощ нощта е сиво-сива, а коленете ти миришеха на хрян...
Не знам от тебе друга по-щастлива и мъж от мен по-мрачен и пиян.

Щурците своите цигулки скриха; реката баладично ромоли.
На твойта плът ухаеха горите... И чувам пак, дъждът над тях вали.

А тук е суша. Трудничко преглъщам. И с три бутилки, пак върви едвам;
рибарска лодка - цялата ми къща - клатушка се сред Тихи океан.

Отвъд, при тебе - празнични салюти. Сватбарите крещят с пиянски рев.
Аз тук броя последните минути като куршум във заредена цев.

СПОКОЙНО, МОМИЧЕ!

Спокойно!... Толкова силно те желая, че не бих легнал с тебе.
Плътта ти е нежна и гърдите ти блестят в тъмното от белота
с ония две муцунки, щръкнали любопитни насреща ми:
- Какво чакаш! Защо не атакуваш? – чудят се.

Да те доведа до дълбокото, да ти се любувам, когато –
затворила плътно очи – сладострастно отплуваш нанякъде,
далеч от това легло, далеч във високото Седмо небе,
о, това е Тръпка, достойна за ловец! Ала не искам.

Не се съсипвай с мене, момиче. Това, което те привлича,
е опасно за душата, която ще премине в плътта
и ще се чудиш какво е станало после със тебе –
къде изчезна образът ти в огледалото, та навсякъде

ще виждаш частици от мен: моите очи, моите ръце, рамене,
моите устни, които те карат да подлудяваш от страст.
Страхувам се повече от тебе, че не знаеш, момиче,
какви ягодови поляни от желания ще се събудят у тебе

и ще искаш да ме всмучеш целия, без остатък да изпиеш
всичките ми илюзии, всичките ми спомени и мечти.
А това не мога да ти позволя, не мога да ти позволя,
не мога да ти позволя, жадувано сладко момиче.

СБОГОМ!

Сега си тръгвай. И не се оглеждай.
Не съм човекът, който ще те спре.
За мен ти беше нос Добра надежда...
А аз съм просто цялото море.

Пловдив, 21 август 2006 година

tisss

Екстри: