"Това,Жоре, си вече ти... Това го виждам само в "Крайпътен ресторант"... Нарича се усещане за..."
Странни неща се получават, C'est la vie... Като тегля черта под изминалите дни, месеци, години и десетилетия, с изненада откривам колко време и нерви, колко грижа и безсънни нощи съм пропилявал заради неприятните типове в моя живот. И още по-жалко! - колко нехайно съм пропускал да кажа добра дума, пък дори и едно простичко "Благодаря!" на добрия, нежния, истинския приятел покрай мен.
Оромна грешка. Непоправим пропуск. Виждам, две са само участията Ви дотук в тоя форум и в all.bg изобщо, и двете - с добра дума именно към мои текстове. Като опитвам да си изясня защо така съм се отнесъл в тия два случая, имам само едно мизерно и нескопосно оправдание като за пред себе си: то е било от опасение, от гадното подозрение да не ме помисли някой за самолюбив, за персона, която крещи от желание да бъде отличена, почетена по какъвто и да е начин. Това е вероятно част от причините да не Ви отговоря досега - вродената ми неприязън към грандоманията, отвращението ми към полагането на рамка (пък дори и най-изящна) около представата ми, че съм простосмъртен, син на простосмъртни, внук и правнук на простосмъртни.
Когато от ранно детство до ден днешен си проживял сподирян от фразичката "От теб стока няма да стане!" - какво друго да очакваме? С възхитени очи гледам обкръжените с обществено внимание и благосклонност личности (писатели, политици, спортисти, шоумени), но пожелае ли някой да ме направи безпомощен, уязвим, готов да рони сълзи човек, най-лесно е, като ме похвали. Ненавиждам се в такъв момент. Мене ме зареждат с енергия за писане отрицанията, гневното скърцане със зъби, едва прикритата ненавист и откровената наглост и злост. Ето Ви едно старо-старо стихотворение от далечната 1972 година, което по друг начин казва това същото:
ПАЛЕНЕ НА СТЪРНИЩАТА
Видели ли сте лете как пробива след огъня най-острата трева? ...След жътвата - като пшенична нива, и аз така се учех да раста.
Дано да ме разберете.
Пловдив, 23 август 2006 година
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|