"...тихо сричам
и тишината се разпада
прочиташ ли ме как се разсъбличам
и как без думи във душата ще остана."
МАДРИГАЛ 3
На irini
Eдно момиче ме погледна и се почувствах като пръв
жребец до капчица последна, готов да изцедя до кръв
мелодиите, веселбата сред пролетната резеда -
като глупак под небесата пред нейното свенливо "да".
С две пръстчета да я докосна, готов да нарисувам в щрих
ония чувства високосни, в мълчание които крих:
да й говоря, да я мамя, че е едничка в моя свят,
че друга като нея няма, която прави ме богат...
Заекващ, чорлав, разнебитен, да бях се сетил сам поне,
че хубостта й дяволита ми казва сладко свойто "не"!
За друг е младостта й свежа, за друг - звънливият й смях.
...Зад мене там вървял младежът, когото тъй и не видях.
Пловдив, 24 август 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
