Въведение ІІ

(Санаториумът на интелигентите) ФАЛШИВИТЕ ЛИДЕРИ

18.02.1999 На 9 август 1953-та е роден председателят на ПКК - кюрдската организация за освобождение, Абдула Йоджалан. На 15 февруари, т.г., излизайки от гръцкото консулство в столицата на Кения Найроби, след акция на турски специални части, господинът е заловен и отведен в "майка Турция". Два дена вече двайсетте турски сателитни програми песни пеят, тържествуват и славят Аллаха за хаира, дето им е сторил - да пипнат най-върлия си враг, държавата им да се справи с едно от превъплъщенията на самия Шейтан. Ето част от картинката, която докарва френетичен възторг у комшиите.

В самолета. Сред маскирани с черни качулки командоси... Питат го през грохота на самолетните двигатели: "Като че имате проблем с храносмилането?" "Да - казва Абдула Йоджалан, - имам проблеми с храносмилането." И бърчи лице, личи: бая зле му е. Но то не е толкоз физическа, колкото - очевидно! - душевна драма, направо шок, смъртен страх; виждам как се е изпотил от шубе...

"Е - говорят маскираните, - сега вече ще Ви излекуваме окончателно от тия Ваши болки!" Страшно е да гледаш как с любов перверзна меко пипат жертвата: така котка си играе с мишлето, преди да го удуши със зъби. Цялата турска военна машина, вътрешните власти, външната дипломация на Република Турция се бе напрегнала за скок, беше се наострила против целия свят, само затова че все някак светът й пречеше да докопа с нокти "мишката" Йоджалан, който й танцува по нервите години наред с мечтата за бъдещия Кюрдистан, една неосъществена държава на 22-та милиона кюрди, населяващи най-безплодните области на Турция, Ирак, Иран. Ето че пипнаха пъргавия размирник!

От екрана ме гледа мъж, към петдесетгодишен, уплашен до смърт, словоохотлив, омотан в ремъци, вероятно изпускащ зловонни газове - щом го питат за храносмилането... "Майка ми е туркиня - казва. - Мечтая да работя за Турция. Аз обичам Турция. Много я обичам. За Турция съм готов да отдам всичките си сили и живота си дори." "Ами, добре дошъл в Турция - казват му самодоволно-ехидно, вече свойски, на "ти". - Турция с голямо нетърпение те очаква." Предполагам, самолетчето е прескокнало границата, у дома са си, та за маскираните нещата придобиват весел оттенък.

Това ли е страшилището, врагът № 1, инициатор и организатор на стотици терористични и самоубийствени акции на кюрдската съпротива срещу Турската държава и турската нация? Това ли е човекът, по чийто заповеди през последните десетина години са загинали - простреляни с куршум, изгорени, взривени - над 36 хиляди турци, в мнозинството си невинни човешки същества?... Далеч съм от намерението да го съдя и аз точно в тоя момент от неговия живот; виждам как се е прекършил, как за минути от върховна институция се е сринал обратно до положението на най-обикновен, жалък, нещастен, треперещ за кожата си петдесетгодишен, застаряващ вече мъж. Че има за какво да бъде наказан, личи дори по смъртния ужас, който излъчва към нас в качеството си на жертва не толкова на Турция, колкото на самия себе си.

Коя е границата, разделяща героизма от идиотизма, стремежа към свобода за твоя народ от откровената вандалщина в ислямски стил: да избиваш невинни хора? Не по реакциите на околните, по реакциите на самия Абдула, струва ми се, мога да разбера що за птица стои пред нас - беззаветно предан на родината си герой или гузен страхливец... Ако си убеден в правотата си, пак ли ще се гърчи душата ти! Лесно е да се рече, но... да не си на неговия хал. В крайна сметка, виновна е турската държавна администрация, която допуска многомилионен къс от гражданите на република Турция да избере в несретата си и религиозния си фанатизъм насилието като единствено възможно средство да защити правата си. Колко удобно звучи, а! - това "администрация". Пък аз се притесних край треперещия за живота си самотен човек.

19.02.1999. А дали тоя Абдула не е кюрдска версия на нашия Левски?!... Не мисля. При възможностите за комуникация в съвременния свят една справедлива национална кауза има далеч повече възможности освен убийството и унищожението. Западът, общо взето, гледа благосклонно на кюрдите, най-малкото не им пречи, търпи ги да развиват ентическите си организационни структури, да работят за своята мечта. А на българите от 1860-1873-та кой е помагал!... И въпреки това, тайните комитети на Левски са кристално чисти, освободени от терористични замисли. Щом турското население по Българската земя е прославяло в песни тоя "джин гиби", това какво говори!...

Турската държава вони на кръв тия дни. В историята с т.нар. от техните лъскави медии "баш терорист" се видя и онова лице на САЩ, което е нравствено неиздържано, неприемливо - изречено според дипломатическия лексикон. Политиката на Свръхсилата, разбира се, е прагматична, но какво е това разминаване между делата на високоразвитата държава по света и... Хартата за свободата и независимостта, в която не престава да се кълне!? "Ние имаме интереси, нямаме приятели" като принцип, меко казано, от морална гледна точка е уязвима работа. Защо "държавата на Свободата и на свободната Лична инициатива" заема образа на сополив скъперник, пресмятащ с костеливи треперещи пръсти милиардите, профукани за муниции, бойна техника, обучение и продоволствие на армейските си корпуси по планетата и... какво кяри от тия свръхвложения до цент. Това ли е Цар-бизнес? Цар Бизнес си дигна задника, запретна крачоли, па прецапа океана през 1990-та да защити не изненаданите от наглостта на Саддам кувейтци, а да направи удар в петролния бизнес? Що да не се възползва от посредствеността и грандоманията на деспот, мятащ се между текстовете на Корана и т.нар. модерен свят!

25.02.1999. При толкоз бъбриви уста днес у нас дали всичко важно не е вече написано и изприказвано? Просторът прелива от слова в мерена и непреднамерена реч. Обществото си има своите прославени поети, публицисти, социолози, демагози, светци. Особено за светци щатът пращи по шевовете... И в Синайската пустиня да се завре човек, пак не би се отървал от епигони на Йоан Предтеча, гръмовно предричащи часа и мястото на Второто пришествие, когато ще се отворят божиите сейфове с натрупаните от човечеството грехове. Доживяхме епохата "простосмъртен" да зазвучи престижно. При толкоз възможности за известност и самочувствие, подплатено с пари, за слава и власт... та при толкоз възможности, казвам, да се съхраниш Обикновен човек, това най-после звучи като достойнство. Най-после нещата си идват на място.

26.02.19990 600-хилядната българска войска в 1915-та погнала 150-хилядната сръбска армийка на крал Петър... Подплашените героични потомци на нашите "братя" от късната есен на 1885-та, бленуващи български територии, така се затичали в устремен бяг към албанските урви и чукари, че се сврели в най-забутания ъгъл на Полуострова, отдето с кораби гръцките им съдружници бързо-бързо ги пренесли на остров Керкира, днешния Корфу, та там да успокоят сръбските тигри лудо разтупканите си юнашки сърца...

Като вода, промивана от 85 години насам из пясъците на общобалканската ни участ, Историята довлича до нас късове обгорели главни от старо пожарище, късове от големия пъзел... Тщеславието на Фердинанд Кобургготски го рисувало в собствените му театрализовани видения Велик император върху руините на Византия. Лудешката страст на полугърка Симеон Велики, възпитаника на същата оная Византия с блестящите й дворци и позлатени черковни кубета - духовния център на християнската цивилизация в течение на почти хилядолетие! Но на алчния картоиграч със синя кръв явно не му достигнала прозорливост да усети, че можеш да държиш ключовете на бисера Византия в малкото си джобче, и въпреки всичко, да си останеш празноглав фантазьор. Защото Византия е нещо много по-значително, много по-основно под хитроватата изнежена повърхност на оплескана в грим дърта кокетка.

И все пак, сторените от тоя гениален Невежа безумства, освен войнишките български гробове из бойните поля на Полуострова, продължават да излъчват поне удовлетворението, че Отечеството ни не е само смирение, жалби и овча козина... Че ако се наложи, нашата любов може да подгони натрапника както лъв се спуска стремглаво подир хиена... Написах последното изречение като доказателство за собствената си наивност; нито сме най-смели, нито сме най-добри. Пък и борбата за надмощие в края на хилядолетието се води на коренно различна плоскост. Стигнахме дотам политическият ни т.нар. елит да страда, че никой не гори от желание да завладее България, поне да ни купи за един пробит долар. Берекят версин, слава на американската дипломация, и това някой ден може би ще се случи!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: