Въведение ІІ

"...не трябваше ли да си спомним, че в този месец е разстрелян Федерико Гарсиа Лорка...?"

Роден е на 5 юни 1898 година в селцето Фуенте Вакерос, недалеч от Гранада. Баща му, почитан певец на "канте хондо", често вечер пред съседи и познати с дълбок, прочувствен тембър изпълнявал своите мелодии. Майката - дребна, тиха в нежността си, испанска жена, била учителка в местното училище. От малък Федерико свири на китара и на пиано, заимства похвати още в ранните си текстове от пътуващите кукловоди и типичните испански народни песни по празненства и панаири.

Взискателен - това е най-краткото определение за Лорка, физически дребен по ръст, симпатичен и нежен като майка си. Според оформилия се вече уважаван майстор на романса и баладата не е важна славата за твореца, а какъв е приносът му за изкуството и за обикновения човек от народа. Скромност, силна самокритичност и проницателност за творците и творенията им - това е величието на тоя изящен характер.

Мисля, че сте прав, драги daik, да негодувате срещу фанатизма във всичките му прояви - в политиката, в спорта, както и навсякъде... с тая нетърпяща друго мнение, железобетонна убеденост в собствената правота. Не ме е страх от врагове, които разсъждават с ума си, гнус ме е от предубедени правоверни от всякакъв род и във всякакви ситуации. Именно фанатици - някакви разгневени фалангисти на зазоряване, в преддверирето на горещ августовски ден през 1936 година, разстрелват край Гренада не обикновен политически опонент, а най-обичания поет на Испания, нейното самочувствие, изящество, спокойна гордост.

По повод годишнината от разстрела на Лорка в темата "Порто Фино" пуснах тая седмица три мои неща. Но то е блед опит за възпоминание: толкова са ми възможностите. Затова тук добавям (в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов) две ранни творби на Лорка, които ей така, случайно като че (?!) нацелих, пъхвайки показалец напосоки в томчето стихове, озадачен от края на репликата Ви...

- Ако си моята изгора мила,
защо не ме погледнеш ти?

- Очите, със които те поглеждах,
на сянката ги дадох аз.

- Ако си моята изгора мила,
защо не ме целуваш ти?

- Устата, със която те целувах,
я дадох на земята аз.

- Ако си моята изгора мила,
защо не ме прегръщаш ти?

- Ръцете, със които те прегръщах,
със червеи покрих ги аз.

И веднага следващото, което е предупреждение за взаимоотношенията ни с фанатици от всякакъв род и вероизповедание:

В малката градина/ ще умра,
в розовия храст/ ще ме убият.
Аз отивах, майко, рози да бера,
свойта смърт да найда/ в малката градина.

Аз отивах, майко,/ рози да откъсна,
свойта смърт да найда/ в розовия храст.
В малката градина/ ще умра,
в розовия храст/ ще ме убият.

Бъдете здрав, приятелю daik, да не губим чувството си за хумор и самоирония!

Пловдив, 26 август 2006 година

(На тоя ден рано сутринта в 5 часа през 1972-ра се спомина дядо ми Борис, Борис Дявола - както го споменават и досега по-възрастните пазарджиклии, голям чешит, страхотен работливец, за честта си готов да се бие до кръв... Някак странно споменът ми за него се съчетава с представата ми за дребничкия велик испанец Лорка точно тая сутрин и по повод Вашата последна бележка във форума.)

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: