Цитат:

---

А Вие, filopsy!
Аз ще Ви запитам какво ще стане с Вашата кауза в която толкова силно вярвате, така
наречените европейски ценности и дясна философия?
Тия Ваши ценности, в които думи като народ, красиво и добро са само абстракции. Тия Ваши ценности, дето обезличават човека, неговата история, бит, култура и националност. Какво ще остане от многоуважавания от Вас, г-н Иван Костов и неговите идеи след около стотина години?
Нали не се срамувате от народа си, filopsy? Нали не се срамувате от велики Българи, като Вазов и Ботев, тия същите българи, които са защитавали това, дето Вие наричате абстракции.
Вие с Вашия консерватизъм, бързате да се застраховате в толерантност, обаче тая Ваша така наречена толерантност никак не толерира идеали, различаващи се от Вашите.
И Вие, като всеки друг бързате да се застраховате, бързате да се обиждате и за какво?

---

---

Уважаема госпожо, да е една дума абстракция не е толкова лошо, както Ви се чини: абстракцията е общо понятие, идея, нещо велико. Аз обаче възразих, като изтъкнах, че онзи, който крещи, че обича... народа, всъщност лъже, защото абстракцията народ не може да се обича, защото човек може да обича само конкретно човешко същество. Любовта към абстракции е извратеност, уважаема госпожо.
А моите десни и европейски ценности са нещо, от което аз няма да се откажа, защото това са всъщност ценностите на европейската християнска цивилизация, към която извечно принадлежи и толкова обичания от Вас народ. Ето и Вие, обичащата народа, сте преизпълнена с омраза към един конкретен представител на обичания от Вас народ, вие мразите и презирате мен, това си личи в думите Ви, това не може да се скрие. Мразите ме, без да ме познавате, сиреч по същия начин, по който уж обичате "целия народ". Такава една "любов" не струва и пукнат грош!
Аз обаче уважаема госпожо, също съм от този народ. Ето колко лицемерна е вашата креслива любов към народа, уж обичате народа, а без свян презирате или мразите всеки един конкретен негов представител, които не мисли като Вас. Това не е любов, това е патология.
А всъщност нормалното и човешкото е: не толкова да се кичим с това кой повече и по-силно обича "народа", напротив, нека към живия и конкретен човек около нас, ето и тук, във форума, да проявим една толкова естествена и необходима ни човешка симпатия. Разбирате ли ме? Аз твърдо смятам, че да надмогнеш злобата си към другия човек и да обичаш поне едно човешко същество е много по-ценно човешко качество от кресливата и неискрена любов към целия народ или към цялото човечество...
Драга госпожо, комунистите навремето уж в името на неизмерната си любов към Човека (към абстракцията човек!) избиха най-безжалостно 100 милиона конкретни живи човешки същества. Ето срещу тази извратеност аз възразявам. Същата патология откривам и в крясъците на "родолюбци" като фюрерчето Сидеров, или пък в мутренската любов към народа на прословутия Дон Бойко....

Екстри: