Въведение ІІ

("Личности и корифеи") КУРБАН ПРЕД ОЛТАРА (1.)

30.03.1999. Желко Ражнятович - Аркан (аркан е старинно средство за ловуване, подобно на ласото), хлебар по професия, водач на сръбски "патриотични" паравоенни части, известни като "Тигрите на Аркан"... Палачът на босненското и хърватското население от предишната юговойна показват по телевизията в компания на две мацки като ресторантски герой, в костюм с модна кройка и в отлично настроение. Па тоя хлебар Желко направо си е хубавец!

Кайзер Вилхелм ІІ отронил някога си: "Балканите ли...? Балканите не заслужават кръвта и на един пруски гренадир" ...Ами добре! Надменността на "оная" Европа ми е известна, тя и не е от вчера. Би следвало по-често да си припомняме българският цар Калоян как умеел да се оправя с "оная" Европа, която всичко помни и нищо не е простила досега от обидите и посегателствата срещу достойнството й. Лъжи, предателства, интриги - това е традиционната "велика" западноевропейска дипломация в преследване на имперски интереси от хилядолетие насам, и преди всичко - срещу наивността и невежеството на нашите доморасли политици. България, ето кое ме интересува в най-голяма степен днес с всичкото ми уважение и респект пред съвременна Европа - чудесния модел на християнската цивилизация.

Това, което върши сръбската военна машина срещу албанското население в Косово тия дни, това същото в началото на века са го вършили едни други войски в Егейска Тракия и Македония срещу нас, българите, т.е. - и срещу мен. Гърция и Сърбия от гледна точка на "оная" Европа нима не са били през последните сто години малките симпатични хищници на Полуострова? От сътрудничеството между тия отлично защитаващи интересите си за чужда сметка две симпатични национални общества обикновеният българин (не българските управници и едри собственици) е губел най-много. Защо? Заради крепката вяра в неумели национални водачи, като се почне от Фердинанд с калпавата му амбиция да завладява Цариград, та до "вожда" от село Ковачевци, Пернишко - най-крупния предател* в новата ни История, а и кандидати за национални предатели сред модерните български политици дал Господ, дето се вика.

Синьо-бяло-червено е знамето, пред което се строяват сръбските патриоти в парадната си униформа... На тоя фон демонстранти с портрета на техния любим Слободан Милошевич пеят, танцуват, крещят "като на купон", вълнуват се, скандират. И всеки - закачил на гърди бял лист с отпечатана мишена... Значи, "Стреляйте, НАТО-вци! Стреляйте, страхливци! Ний сме храбри, ще загинем, но родината няма да предадем".

Ако самолетите на НАТО бяха пратени да ги убиват, не виждам тия "купонджии" с мишените на гърди как биха могли да спрат касапницата. Нещо вакхическо, нещо на границата между еуфория и лудост има в тая картина... Десет-, двайсетхилядно множество от люшкащи се и пеещи граждани на Белград и невидимите военни пилоти на НАТО, които като в холивудски екшън профучават в нощното небе с тонове взрив на борда на свръхмодерните си бойни машини. Тоя театър само тук, на Балканите, може да се види. Другаде толкоз бабаитлък на гол тумбак не мога да си представя, но това е мое лично, съвсем не меродавно мнение по въпроса.

12.04.1999. Облечени като за празник, крещят "Сръ-бия! Сръ-бия". Това какво е! Съчетание от любов и шубе, когато у страхливеца неизвестно според каква алхимия се ражда смелчагата, или чистопробен наш, щур балкански идеализъм в стил Крали Марко се справя с тие ми църни арапи, жална им майкя арапска?

Не знам жестоко ли е от моя страна; вслушвам се във вътрешния си глас, който от бездната на трихилядигодишната тракийска и българска генетична памет откънтява: тия пощръклели от самоубийствена злостна радост хора в тия усилни за тях дни всъщност жънат посятото, разплащат се за натворените гадости от собствената им грандоманщина и пренебрежение към околните народи и общества в течение на столетие. В други времена да, могли са да скрият, да изопачат реалността, но световните телевизионни канали напоследък (разбира се, и те - съвсем не безкористно и съвсем не случайно!) бълват картини на покруса и отчаяние сред друг един народ.

И когато съпоставям крясъците, долитащи откъм белградските улици и площади"Сръ-бия! Сръ-бия!" - с мълчаливата върволица от милион престарели хора, селски женици с изкривени от труд възлести пръсти, юноши, деца, смазани от потрес, плачещи без сълзи, премръзнали, треперещи от страх, гладни, напъдени от дома, от нивицата, от непретенциозното си бедняшко всекидневие... за мен ония палячовци от белградския купон в никакъв случай не са Доброто лице на Сърбия. За мен, казвам; за вас може и да не е тъй - таз опиянена от фанатизъм, жалка в героическите си гримаси лудешка Сърбия я виждам като библейските Содом и Гомор...

Любов?! Това ли е любовта към Отечеството! Дали съзнава обикновеният отруден сърбин, че ще му се наложи да плаща за стореното от Милошевци и Аркановци зло, за пратените уж в името на мила Сърбия професионални мародери, специално обучени да убиват, до зъби въоръжени, за да атакуват дома и нивицата на косовския селянин, оня притеснен човек с изпадналите му в отчаяние жена, братя, сестри и стари родители, с дребните му дечица. Е, тогаз какво очакват от косовския албанец? Цветя и рози може би!?

В последна сметка, чия е земята? - на фукльото, дето се блъска с юмрук в гърди, че притежава нотариален акт за собственост, пък живее зад девет баира, или - на човека, дето я оре и сее с потта си, дето ражда челядта си и заравя мъртвите си в нея?!... Колко станаха масовите гробове на хървати, бошнаци, албанци - все курбан... велик курбан пред олтара на Велика Сърбия!

Преди години петричката врачка Ванга бе казала: "Никой от нищо не може да се скрие! Не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне. Не може, никой не е свободен"... Никой не е свободен от нравствените императиви на човеколюбието. За нас, човеците помежду си, говоря, не за нашите калпави общества; обществата обикновено лицемерничат за изгода или се лъжат несъзнателно, изпаднали в делириум или тъп телешки екстаз.

Всеки от нас живите стой надвесен над своите мъртви, и ако не съзнава, че носи на рамене и техните кръстове с техните минали грехове спрямо човечността, ако не разбира това и сладко, и страшно бреме, толкова по-зле за него самия!

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Когато предложих това есе за печат в умно списван вестник през трагичната за Балканите 1999-та, рекоха ми любезно драгите редактори: "То не е актуално за нас, българите. Други са ни нас проблемите". Що да сторя! - приех, че са прави хората.

Следва
_____________
_{* Георги Димитров}.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: