Въведение ІІ

("Личности и корифеи") КУРБАН ПРЕД ОЛТАРА (4.)

20.04.1999. Преди 123 години на днешния ден се захваща най-българското в новата ни история въстание - показна, самодейна театрална постановка, доколкото схващам изреченото от Захари Стоянов. Нашите хора, уседнали в имотеца и хомота си до тоя момент, рязко вдигнали взор, вирнали глава, засмели се, та се погордеяли със собствена мила гордост. Ех, българино!... Колко траяло то, а как се проточили кървища, черва, разплиснати по дувари и черковни зидове мозъци подире ти...

Баташката скръбна черквица ми е в ума. Сандъкът с пробитите черепи и черепчета. Сухото, метър и нещо в земята... копано за кладенче, с женски фиби и нокти копано. Просмуканият почернял, наяден от сатъра и кървищата дръвник. Следите от кръвта по стените изотвътре, на метър и половина височина връз черковната стенопис... Всичко виждам, чувам писъците, ревове на ужасените жени и дечица, предсмъртни хрипове от конвулсивно мятащите се току-що обезглавени трупове... Настръхвам за цената на нашата си изстрадана по тоя страховит начин българска национална гордост.

Би трябвало на тоз ден по ранина, преди изгрева на слънцето цялото Народно събрание, Правителство, Президент или Цар тук да коленичат за минута само - докато изгрее виделото над Батак. Да зарежат за няколко часа така важните държавни дела, да отидат смирено да помълчат пред един от най-яките символи на тоя народ... Ама без речи, без фойерверки, без показност! Именно пред таз сиромашка черквица. Така я разбирам гордостта.

Сърби ли? Гърци? Румънци? Турци?... Хайде за миг да престанем да се съобразяваме с тях, за миг - не повече - да се обърнем към себе си като човеци от един корен. Не ни е виновен светът, че не случихме на водачи, ала и водачите народът ги възпитава: защото как да управляват умно, като не ценят своето, колкото и мизерно, несретно да е то!

22.04.1999. Снощи в галерия с пищното име "Ромфея" (може и "циганска ханъма" да значи) имаше гала-концерт, т.е. заключително представление на трети, последен рецитал на пловдивски поети с участието на Квартета за симфонична и камерна музика "Еолина", който празнувал трийсетгодишнина. "Еолина", "Ромфея"... Какво пък, стремеж към екзотика!

27.07.1999. "Пробуда", "Напредък", "Виделина", "Съгласие", "Единство", "Родолюбие"... Ако не - имена на личности с принос в националното ни битие: книжари, революционери, писатели, даскали, учени, хора на българското изкуство - "Христо Г. Данов", "Братя Миладинови", "Отец Паисий", "Патриарх Евтимий", "Сава Доброплодни", "Братя Търневи"... Ами фирмите на първите ни стопански сдружения, фабрички, обществени и физкултурни организации - "Тракийски юнак", "Македония", "Орел", "Стара планина", "Българска роза", "Васил Левски", "Христо Ботев"...

Но не!... "Ромфея" и туй то. "Прогрес", "Монитор" седят къде по-престижно за нечии уши от естествено звучащите за българина "Петел", "Българан", "Будилник", "Дума", "Независимост", "Свобода", "Борба", "Пряпорец", "Камбана", "Ален мак". Чуждоземското "мениджър-мениджмънт" смени "предприемач-предприемачество" (отдето иде и "предприятие"); "имидж" изтласка "добро име", "родолюбие" е на изчезване заради "патриотизъм"; на мястото на "избиратели" или "гласоподаватели" кипри се "електорат"; вече не "работим", а "правим бизнес"; "наблюдение" стана "мониторинг", "сдружение" отстъпи на "джойн венчър"; вече не казват "съгласие", а - "консенсус"... Що за мода е това! Отваряне към света или размиване на българщината ("идентичност", "идентитет")? Не ли от ниско самочувствие "дарител" да префасонираме на "спонсор", "спомоществовател" - на "донор", "пазар" - на "маркетинг"?

Най-странното е, че царе в тая мода са университетски преподаватели, точно хората, които би трябвало най-ясно да проумяват, че гаврата с езика на един народ си е най-банално предателство, а пренебрежението към книжовната ни реч би трябвало да се порицава. Преди двадесет-двадесет и пет години питах наивно приятел, преподавател едновременно в три университета по българска литература и човек с тежест в обществото на литературните историци, от какъв зор е туй гъмжило чуждици из научните книги върху родната литература и реч; отговорът - като е наука, има право на терминология, както е в тия сфери на знанието. Но той не правеше разлика кое се отнася до ограничен кръг висо-о-око ерудирани... и кое точно в науката си има установени, разбираеми за масовия българин думи. Иззад дебрите на термините, когато става дума за учебници по роден език и литература, предназначени за българчета, виждам гримасата на Простака (с главна буква).

Чета в превод от френски есе върху философията на изкуството и очите ми боде думата "бифуркация", която си е българското "раздвоение". Преводачът, учена глава, явно е вперил око в едно малцинство, което се смята по-велико от хилядите българи читатели. Защо постоянно ни бяга от ума върху какви яки пластове от културно великолепие, макар вандалски съсипвано от поробители и чуждопоклонници, живеем! И оня пример на прадедите - да заимстват от върховите постижения на византийската култура, като ги преосмислят и въплътяват с уважение към собствения си народ и културни корени. Те поне били наясно за какво творят и как народът се учи да цени своето...

Начинът на говорене и писане също е форма на самоуважение. Не съм против чуждите думи изобщо, но въвеждането им в българската реч не виждам да става с необходимото национално самочувствие, с представа за собствените ни стойности.

Не съобщавам нищо ново, но някои истини трябва да се повтарят. Днес нашите българчета учат в средния курс (да не отварям дума за по-нагоре!) като туземци вперили очета в непонятните чуждици, които пъплат като дървеници из учебниците по роден език. И това е масова практика.

Ако ви се ще да се любувате на резултата от такова "обучение", достатъчно е да отворите страниците на масовия печат, да се вслушате в лакърдиите по частните радиостанции и телевизионни студиа, па и в модното нашенско чудо - т.нар. "чалга" с нейните текстове.

Е, тоя курбан, тая жертва в чие име е, в подножието на каква висока идея се принася? Ако това е приобщаване към Европа и света, здраве му кажи! Ми да си боядисаме косите светли, масово да обуем гащи на американски говедарин (каубой), па да изревем всинца от нашия Коджа Балкан: "Е-хе-хе-хей, европейциии, я вижте какви сме се поевропейчили! Приемате ли ни вече за хора?"

То бива курбан, бива... ама Отечеството курбан не бива!

Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: