"...поздрав от мен за всички участници в темата с обещание повече да не се намесвам в нея..."
След което - стихотворение с трагичен финал:
"...обичам те ако някога млъкна, тогава е страшно тогава ми вярвай, отишла съм си".
Брррр! Толкова отчаяние ли, що ли??? И не е ясно към кого е отправено това отчаяно-весело чудесно стихотворение? Има ли между нас достойни да му бъдат адресант?
Пак ме хвърлихте в унес, мила libra... Ей, каква загадка сте това жените! Как ли щяхме да я караме без вас?!