Въведение ІІ

("Личности и корифеи") КУРБАН ПРЕД ОЛТАРА (5.)

29.04.1999. Героичната сръбска армия и полиция самоотвержено воюва с беззащитни жени, деца, старци в Косовските планини и равнини. Това е, доколкото внушават родни почитатели на маркс-ленинизма, родолюбива кампания на "братята сърби". Шестстотин хиляди косовски мюсюлмани вече са прогонени от "земята сръбска", в която прадедите им са заровени преди стотици години. Може би "законните собственици" ще долетят в обезлюдено Косово върху крилете на радостта и опиянението. Може би на мястото на тия тъжни, недисциплинирани (?!) косовски албанци там сега ще се заселят весели и горди "наши славянски братя християни"... Пей, сърце! Какво ни остава освен да празнуваме!

В публицистичния сборник на Адам Михник "Коленичи се само пред бога" чета статия от 21-22 септември 1991-ва, в която някогашният говорител на Профсъюза "Солидарност" и понастоящем главен редактор на най-тиражния полски вестник "Газета виборшча" разисква сръбската тема, вглеждайки се върху ролята на сръбските интелектуалци в тоя театър на кървавата вакханалия. Ето по-сериозни реплики отпреди осем години... Цитирам ги не толкова от интерес към днешния сърбин-интелигент, колкото към нашенския си дебат за ролята и мястото на българската интелигенция, за да сме на тоя хал ние, българите в България.

1. "Най-поразителното нещо в Югославия е склонността на интелектуалците да одобряват националистическата идея".

2. "В Югославия комунистическата система не бе донесена на чужди щикове (както това стана в България - бел.м. - Г. Б.). Югославската революция имаше собствени обществени и народни извори".

3. "С лозунгите за защита на сърбите в Косово Слободан Милошевич (...) сплоти голяма част от общественото мнение. Подкрепиха го писатели и учени, години наред защитавали историческите традиции на Сърбия. (...) Слободан Милошевич бе подкрепен и от интелектуалци, борили се с комунистическия апарат, защитавайки ценностите на хуманизма и свободата. Те пък решиха, че като възстановява сръбската идентичност, той ще извърши и демонтаж на комунизма, а те ще бъдат мозъчният му тръст и изпълнителен апарат".

4. "Милошевич беше сръбският вариант на познатия и от други страни национален комунизъм. В Румъния подобни идеи проповядваше Чаушеску. (...) Милошевич обаче беше доста по-интелигентно и обмислено въплъщение. Затова успя да подчини Сърбия, да подмами голяма част от сръбските интелектуалци и да натрапи на общественото мнение истеричната великосръбска реторика. Днес сърбите (...) живеят с маниакалната мисъл за Косово поле. (...) Според тях спорът за Косово (...) е спор за достойнството и националната чест (...), за уважение към корените на собствената култура".

5. "Сърбите се смятат за стена, пазеща европейската цивилизация от варварство и нова инвазия на исляма".

6. "Сръбските интелектуалци с националистическа ориентация проповядват тезата за хърватите (Бел.м., Г. Б. - това е в 1991-ва; сега, в 1999-та - за албанците!) като народ от убийци. (...) Тези въпроси са част от всеки разговор, от всеки митинг. Има ги във вестниците, натрапчиво се повтарят от сръбската телевизия. И цялата тази митология, развихрена от средствата за масово осведомяване, е измислена от интелектуалци (...), днес те потъпкват принципите на хуманизма, свободата, толерантността, правата на човека в името на мита за етническа монолитност, на солидарността с племенните крясъци на тълпите. (...) Войната в Югославия започна от внезапен конфликт между републиканските политически елити. После се ангажираха интелектуалците, които дълго, старателно и упорито изграждаха образа на съседната нация като образ на врага".

7. Накрая, като се връща към единични, самотни личности сред днешната сръбска интелигенция, визирайки сред тях Небойша Попович, главен редактор на независимия белградски вестник "Политика", негов личен приятел, Михник обобщава: "Днес му се налага да излиза пред разюздана тълпа, заглушаваща думите му". И в самия край на статията: "Да заявиш крехките си истини без фанатизъм, е съставна част от интелектуалното поведение в посткомунистическата епоха".

Щеше ми се с кървавочервени букви да препиша някои от квалификациите на поляка Михник спрямо сърбите, по-точно - спрямо оня лик, с който самите сърби се кичат пред света. Адам Михник не споменава понятието "колективна вина", но внушението от статията му "Могат ли гъските да спасят града?" е именно такова. Дали не е крайно това становище!

И понеже от пространствата на т.нар. цивилизован свят към Балканите се гледа като към задния двор на Европа, където в безпорядък са струпани и се валят в пепелта вехтории от предишни епохи, основният ми въпрос в случая е: Дали интелектуалците на Европа и света разбират разликата между българския, гръцкия, сръбския, румънския национален манталитет и подход? Тая Сърбия не толкова и не само е продукт на сръбските политици и интелектуалци, колкото на благосклонността, с която Западът и Нейно величество г-жа Западноевропейската дипломация през последните сто години я разви, укрепи и допреди десетина години все още й се любуваше като на писано яйце.

Колко малко знае светът за нас, колко едностранчиво и недобросъвестно именно българската интелигенция е градила лицето и характера ни като народ, различен от "братята сърби"! Как да чуеш шепота на съвестта сред самовлюбените стенания и крясъка на съседите? Техните интелектуални общности винаги са се ориентирали ловко за интереса на Великите сили, възползвали са се от тоя Западен интерес. Е, питам, дали пък таз наша слабост в дипломацията, изобщо в професионалното лицемерие, не е преимуществото ни в нравствеността?

Нас, българите, лесно ни мамят. Доверчиви сме спрямо всичко, дето иде откъм благоустроените западни общества. Но вижте каква тъжна смехория пак тоя прозападен манталитет ни докара: гордеем се с... футболист (даже с група млади мъже, начело с простоватичкия им треньор от някакво шопско село), който жестикулира пред телевизионните камери на планетата, псува съдиите като аутсайдер от пристанищна английска кръчма. Тоя несъмнен талант във футболната игра, но не и възпитан мъж... е визитката ни пред света. Нищо друго за нас не знаят, но чуят ли фамилното му име, кимат усмихнати: "Я-я! Я-я! Гут! Гу-ут! Айне булгарише ман!" По същия начин както крадливи манговци в Западна Европа ги възприемат за "типичния българин".

Изпадам в тих екстаз, помисля ли кой ме представя. Але... И това ако не е курбан, здраве му кажи! Вместо да се притесним, тоя човек е национален герой на съвременна България. Речем ли, и за президент на Републиката става.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: