Крайпътен ресторант

Това есе може да остане незабелязано от читаещите в електронните форуми любители на художествена българска литература. Много вероятно е точно тъй да стане, и няма хич да се изненадам, ако стане баш тъй. Ала има вероятност и да подразни литературните телци и говеда от кръга на утвърдените за тълкуватели и говорители в официалния български литературен живот. И повярвайте - тогава ще бъда наистина изненадан.

ЗАЕШКО СЪРЦЕ

2.

Из писмо отпреди двайсет години:

"Привет от студената земя на Добруджа! Благодаря за изпратените брой 5 и 6 на вестник "Комсомолска искра". Радвам се, че си спомняш и за мен. (...) Прав си, когато твърдиш, че нищо не е в състояние да попречи на истинския талант да се изяви. (...) При мен нещата се развиват нормално. На село - почти пасторална картина - старци, уморени хора, махленски истории, вечер в кръчмата витае духът на малката човешка радост. (...) Често пътувам до Варна, Толбухин, Балчик, по-голямата част от времето си прекарвам там. (...) Изпращам ти две стихотворения (...). Ще чакам да ми пишеш(...). Бъди здрав и талантлив! Село Гурково. Йордан Кръчмаров".

Първата и последната фраза днес, в началото на 2001 година*, ми звучат разтърсващо: Данко (Йордан Кръчмаров) си отиде от тоя свят в мразовитата пролет на 1986-та. Почти петнайсет години оттогава чувам тоя "привет от студената земя на Добруджа" и онова несекващо "бъди здрав и талантлив" от завинаги останалия на 38 приятел ме преследва изпод лепкавия чернозем на гурковското селско гробище... За тоя човек по-късно четох пресилени хвалебствия в претенциозния вестник "Литературен форум": любезна дама, любителка на "стихчета" се бе превъзбудила на тема "Великият поет на Златна Добруджа", изпаднала във френезия - обичайно състояние на пишещите в тоя род издания.

Тия дни започнах да проумявам, че точно сега добре устроилите се във властта и в материалното чиновници от сферата на медиите са силно заинтересовани ние, поколението на 40-50-годишните, да не разкажем на сегашните млади българи какво е било. Значи, препоръчително е занимателно да се описва или как народът е пъшкал в изнемога под комунистическата тирания (линия в мемоаристиката на тъмносините манипулатори), или - напротив, как хубавичко, задружно сме си живеели, краставиците били две за лев и всяко лято чичо Вичо с москвича водел две седмици домочадието на море за 15 лева живкови (линия на червения агитпропчик от "Труд", "Стандарт", "24 часа"). Удобни сме им именно антагонистично настръхнали - крайното "ляво" срещу крайното "дясно" и - обратно.

Ето стихотворението "Вечеря" от тоя слабо известен добруджански поет Й. Кръчмаров.

На масата - гръбнак от риба.
Вода и хляб. И сол.
Щурецът тихичко засвирва
с цигулката под селския ми трон.
Разчупвам хляба... Тихо шепна
молитвата на моя род -
за здраве, дъжд, за есен светла,
за честен хляб. И за живот.

Честният никога у нас не е бил удобен за конюнктурата, още повече - ако е човек с талант в изкуството. За да го забележи обаче "стратегическата далекобойна критическа мисъл", бая ще й се наложи да рискува: че то слизането сред най-обикновените българи никак не е престижна работа, пък и властта, дори и когато приказва: "По-близо до народа!" - се интересува от тоя "електорат" само преди избори.

Изобщо, талантливият трудно се вмества в канона, в изградения за удобство на рутинерите шаблон за оценяване. Подозирам, рутинерите разполагат с шаблончета подобно на онез, с които яйчарите мерят яйцата. А талантливо написаното е грапаво, по това ще го познаето: то повече е повод за дразнения, отколкото за безметежни съзерцания. Талантливото пари, тупти неспокойно, пърха като уловена с две ръце дива птица. Спомнете си "Албатросът"** на "прокълнатия" Шарл Бодлер (в превод на моя набор 47-ми, Кирил Кадийски)!

Поетът е събрат на княза на ятата,
сред бурите се носи над прашки и мълви;
насила тук свален - сред гмежа на тълпата, -
крилата исполински му пречат да върви.

Талантливото иде не за угода, а за равносметки. То е в разрив с вчесаните и послушните умове, удря не там, където му подсказват лъстиви съветници. Видели ли сте стойностен автор да хвали и разкрасява властници! Творецът в духовната сфера е олицетворение на правото да си свободен и да рискуваш за другите. Дори в заблужденията си тия особени хора са искрени, горди, упорити до изнемога. Ако ги нямаше такива, каквито ги знаем, колко ли скука и невежество биха се киприли с царска мантия наоколо!

Следва

_________________________________
_{* Февруари 2001 година.

** Вж. "Трима френски поети", изд. 1978, с. 17.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: